В края на миналия и началото на настоящия век плеяда от технократични принцове и принцеси смениха или се готвеха да сменят военновременните династични крале и некоронванирепубликански лидери в редица страни на Азия, Африка , Европа и Америка. Променливият успех на този феномензатвърди или разклати следвоенната стабилност в отделни страни и региони и промени характера и съдбите на цели държави и народи. Да припомним свързаните с това факти и обстоятелства.

Иран

През декември 1921 г. под командването на полк. Реза хан Пирандж руската казашка бригада, която съгласно мирния договор между Русия и Персия охранява персийските монарси и по това време се явява най-боеспособната военна единица на Персия, извършва спонсориран от англичаните държавен преврат. Реза хан става премиер-министър на Персия, а през 1925 г. детронира вековната персийска каджарска династия и се самопровъзгласява за шах на Иран под името Реза шах Пахлави. За нещастие на покровителите си обаче, Реза шах е запленен от идеологията на Хитлер за превъзходството на арийската раса - за исторически център на която се счита Иран, и ориентира страната към военно сътрудничество с нацистка Германия.

Под натиска на съюзниците -  Великобритания и СССР, през есента на 1941 г. Реза шах е принуден да абдикира в полза на първородния си син Мохамед РезаПахлави. В началото на 50-те години, във връзка с борбата за контрол върху иранския петрол и  антишахската политика на патриотичното правителство на инж. Мосадък младият шах на Иран временно емигрира в Италия. През 1953 г. след организиран от ЦРУ преврат триумфално се завръща в Иран и през 1967 г. е коронован за шахиншах (император) на страната с титлата „Ариямехр“ (Слънце на арийците). Под негово ръководство Иран се превръща в сателит на САЩ и военен жандарм в Близкия Изток (шахската армия ликвидира партизанските движения в Оман и Йемен).

На 11 февруари 1979 г. иранската ислямска революция помита режима на РезаПахлави и монархията. Подобно на баща си, последният ирански шах емигрира в странство и там намира смъртта си. Третата му съпруга ФарахПахлави и престолонаследникът РезаПахлавиднес живеят в САЩ по покана на президента Доналд Рейгън, без шанс да се върнат в родината си.

Драматична е съдбата и на наследниците на вожда на ислямската революция в Иран аятоллахРухоллаМусавиХомейни, който реорганизира страната в теократична република и до смъртта си през 1989 г. е неин имам (духовен ръководител). Първородният му син и негов съратник Мустафа Хомейни е убит в изгнаничество в Наджеф, Ирак, от спецслужбите на Саддам Хюсеин, а по-малкият му син – Ахмад, умира на  50-ия си рожден ден през 1995 г. при неясни обстоятелства - според някои източници от свръхдоза наркотици, а според други е умъртвен от иранските спецслужби.

След смъртта на АхмадХомейни, фамилните духовни и политически традиции продължава първородният му син и внук на аятоллаха – днес 47-годишният Хасан Хомейни, чийто духовен и обществен сан е „хранител на мавзолея на имам Хомейни“ – една от днешните светини на Иран, където са погребани имамът и синът му Ахмад. Хасан Хомейни е преподавател в иранката ши’итска духовна академия в гр.Кум, а в политически план поддържа официални връзки с президента на Сирия БашарАсад и духовния водач на ливанските ши’ити шейх Хасан Насраллах. Според международни експерти, режимът в Иран подготвя Хасан Хомейни за заместник на днешния духовен ръководител на страната аятоллах Али Хаменеи.                          

Кърджали бг вести