Петър Ангелов: Не опростачване, а очалгавяване (културна дискусия)
По повод излязлото наскоро в Хасково литературно списание „Южно утро“ се разгоря оживена или по-скоро ожесточена дискусия в Haskovo.net. Публикуваната статия на Мина Карагьозова „Изцедените лимони в един бизнес проект“ предизвика остри реакции. След нейните критични бележки публикувахме отговора на Стойка Мариновска „Статията на Мина Карагьозова е пасквил“ (цитираните статии можете да видите вдясно в "Още по темата). Днес отпечатваме материала на Петър Ангелов, който също реши да се включи в литературното меле.
Читателю, не се отпускай. Има още статии, чакат си реда.
Haskovo.net
Сборичкването в Haskovo.net между различни мнения за наскоро излязлото литературно списание „Южно утро” раздвижиха духовете между кандидатите за слава. Литературния живот отдавна не е тема на хасковската общественост и случилото се не е повече от буря в чаша вода. Не останах настрани от тази „каша”, защото случилото се дава възможност да се поставят няколко проблема: На първо място защо литературните изяви в града, за които се харчат обществени средства, касаят най-вече самите пишещи? Макар този процес да е характерен за цялата страна, той има своите хасковски нюанси и е добре те да станат достояние на обществеността. Не вярвам да не е подобно положението в Кърджали, Димитровград и другите общини, чиито кметове са се ангажирани с участие в „Южно утро”.
Критичната статия на Мина Карагьозова, която постави пръст в раната, касае нивото на новороденото литературно отроче в скута на Стойка Мариновска под грижите на главния акушер Иван Енчев. (Безспорният поет Петър Василев, чието име е в карето на редколегията, каза, че е употребен и няма участие в сътворяването на недоносената рожба, а Тодорка Николова просто била зачеркната в последния момент от редколегията)
За своите аргументи Карагьозова си служи с метафората „Ескимоска супа”, казано на български тюрлюгювеч и доказва, че правенето на списание не е работа за неуки хора, макар амбицията им да е за похвала.
Срещу тази статия Стойка Мариновска организира „Империята отговаря на удара”, като нарече статията на Мина Карагьозова пасквил. От пригласящите й силно ме учудиха похвалите на уважавания от мен преподавател, доцент или професор вече Петър Хажинаков. Като изброява (той или някой друг) имената на всички автори в десетина реда (той или някой друг - според неофициална информация) подчертава доброто оформление, скъпата хартия и дизайн. В следващите няколко реда Хажинаков специално подчертава приветственото слово на кмета Беливанов и ролята и мястото на Хасково, като център на Стойкиното междуобщинско сдружение. С това се изчерпва отношението на професионалния критик и учен. Тъй като неведнъж моят адаш си е служил с пресилени похвали на слаби автори и тъй като я докара дотам - някои да употребяват името му както си искат, ако тези редове не са писани от него, трябва да каже истината, иначе много му здраве на науката и професорската му критика.
Още по-високо се изхвърлил Петко Каневски. Тези, които са чели статията му „Опростачването в България върви с пълна сила” ще се досетят, че заглавието на моята статия е заимствано от него. Трудно ми е да разбера високофилосфските излияния на моя голям приятел, казани от високата висота на неговото високо мнение - какво иска да ни каже, добро ли, или не е добро това списание, затова ще цитирам някой умопомрачаващи негови строфи от философските му съждения: „Егоцентризма, както Софиоцентризма, превръща все повече творците в жалки пумпали, които се въртят в омагьосания кръг на Шоуто стандарти със съмнителен привкус на бракувани пощенски чанти”.
Петко, кои са бракуваните чанти не казваш, но не е трудно да се досетим. Разбираема е твоята висока висота, но моля те, пиши по-простичко, защото когато ти си учил философия, други са вдигали бариерите на някой портал, според Тодорка Николова, и няма да разберат какво искаш да кажеш с тези стари чанти и Софицентризма на родопското разсъмване т.е родопското южно утро.
Уважаеми читатели, уважаеми критици, които обезателно ще оплюете и моята статия, защото форум без плювни не е форум, разрешете ми да кажа и нещо сериозно, без ирония. Ще започна с няколко неудобни въпроса: Стана ясно, че кметът Добри Беливанов, сиреч община Хасково е финансирала списанието. Един кмет има тези права и възможности, макар в Хасково да съществува комисия, оглавявана от Деян Янев (когото рядко виждаме на културни прояви). Тази комисия по съответен регламент подпомага материално пишещите и преценява значимостта на предложените проекти. Поставя се въпроса дали другите няколко кметове, дали интервюта за „Южно утро”, са оказали материална помощ, за която издателите се кълнат, че няма такова нещо и ако не са дали не е ли пропуск в отношението им към тяхната творческата интелигенция и направената реклама на туристическите им обекти?
Вторият ми сериозен повод се дължи на доброто ми впечатление от написаното от Невин Садъкова и особено от Хабибе Ахмедова, която ни цитира древни мъдрости от изтока и поемата на Пушкин „Руслан и Людмила”. Очевидно е, че такива автори имат сериозна нужда от подобно списание тъй като е видно, че носят в себе си поетичния поглед, култура и литературния език, както и надеждата и възможността за значимо творчество. Разбира се, има и други имена, които заслужават добра дума - Снежана Сиракова – „Божествен път”, Боряна Станева „Посвещение” (Наведох се .Земята ме зачена, а пръстите ми любиха пръстта…) Августина Янкова, „Ще те дорисувам”, Божидара Ангелова, Айше Хаджиорсуд : „Пътека от коприна мека……”. От безспорните имена ще спомена от старата гвардия Петър Василев, Петър Марев, Вълко Марашев, Йордан Нанчев, следващите ги Иво Георгиев, Вилдан Сефер, Мина Карагьозова, Ели Видева, Петър Ванчев, Ясен Калайджиев и Ваня Данева, които са предложили добри свои работи. Сигурно съм пропуснал някого, но аз също така ще пропусна и тези, които са доста далече от поетичния изказ и дълбочината на емоционалните и особено социалните вълнения на човешката порода в наше време. Някои от тях са твърде далеч и от средното ниво и много са закъснели за място в истинската поезия защото лириката им прилича на любовни обяснения.
Затова ще повдигна и следващият въпрос: Според мен не става дума само за „Опростачването” а за „Очалгавяването” на изкуството или по точно казано извън нормален размах на графоманията, която става всеядна и всеобща. И пак си мисля за казаното от Петко Каневски за шоуто и старите чанти със съмнителен привкус на вкиснато и непотребно.
Прозата е слабо представена, затова ще я пропусна и накрая ще попитам: Защо не е поканен един от най-големите съвременни български поети Ивайло Балабанов, който въпреки своето страдание продължава да пише? Длъжен съм да попитам защо в рубриката памет липсват Иван Николов и Янко Димов?
Между очевадните недостойнства на Утрото е неговото профанско оформление. На този книжен формат могат да се разположат по две стихотворения на страница, но под големите снимки и разкошни автобиографии като кръпки висят по един два куплета. Така поднесената реклама на градовете също няма място в литературно списание в такъв мащаб и води до презумицата кметовете да се поласкаят и развържат кесиите.
За да завърша оптимистично, ще подчертая дебело участието на ученици, за които е отделено почти от половината обем на списанието. И това не е направено както трябва, но все пак е единственото похвално нещо, извършено от редколегията. Тъй като имената на учениците, които трябва да се похвалят, са много, а учителите, които са им помагали – неизвестни, ще препоръчам с издаването на такова списание да се заемат знаещи и можещи хора в тясна връзка със специалистите от общините в региона. За да има мярка на регионалното ниво трябва обезателно да се канят изявени национални поети и писатели. Смятам, че идеята за списание заслужава голямо внимание, но то не е като онази приказка:”ВИДЯЛА ЖАБАТА, ЧЕ КОВАТ ВОЛА И ТЯ ВДИГНАЛА КРАКАТА”.
Петър Ангелов
Авторът е завършил в София агрономическия институт. През 1983г. излиза първият му роман „Жаравата” и е привлечен на работа в София където 13 години оглавява държавното издателство за селскостопанска литература „Земиздат”. Член е на Съюза на българските писатели. Бил е още директор на издателство „Цанко Церковски”, „Агро-прес” и „Български писател” . Основател и гл. редактор е на списание „Южнобългарски страници”. Издал е романите „Жаравата” „Тервион”, „Чеда на бога”, който е обявен за роман на 2006 г. Автор е на публицистичната книга „Разгромът” за ролята на президента Желев в ликвидирането на едрото земеделие и др. Като студент е сътрудничил на вестниците с карикатури, илюстрирал е книги. Рисува професионално. Има три самостоятелни изложби с живопис и графика. Носител е на двете големи хасковски награди на литературните празници „Южна пролет” първа награда за проза и Пегас през 1983г. и статуетка и наградата на името на Александър Паскалев за цялостно литературно творчество през 2018г..
Коментари (39)