През тази година се навършват 85 години от Борисовградската комуна.

След тежкото Чирпанско земетресение през 1928 и развихрилата се в световна икономическа криза през 1929 година в Борисовградско политическият живот започва да се подчинява на социалните партии.

В този период Българската комунистическа партия е забранена и действа чрез легалните си структури – Българска работническа партия и Работнически младежки съюз.

Обедняването на работниците и липсата на постоянна работа и доходи засилват синдикалното движение и влиянието на БРП. През 1930 година Работническата партия увеличава масата си 4 пъти. През 1931 година избухват стачки в тютюневите складове на един от най-крупните местни предприемачи – Янко Гатев. Над 200 работници отказват да работят при установените правила. Изграден е стачен комитет само от жени: Олга Божанова, Мария Тултукова, Иванка Делчева, Тинка Бояджиева.

Стачката постига отстъпки от собственика, но през януари 1932 двете тютюневи фабрики затварят и над 500 работници остават без работа. Това още повече повлиява на политическата обстановка в Борисовградско. През февруари се провеждат избори за общински съветници. Местната организация на БРП печели 5 от 11-те места в общинския съвет. Останалите съветници, от другите партии, не се явяват и провалят заседанието за избор на кмет и помощник-кмет (какъвто е бил редът според тогавашния закон). Така фактически изборите се провалят и се насрочват нови избори за 22 май. Въпреки всички положени усилия от нелевите партии, отново най-много представители в новия общински съвет има БРП, но този път са 4.

На провелото се заседание за кмет е избран Милко Делчев – секретар на местната нелегална БКП. За помощник-кмет е избран неговият съратник Костадин Вантов. Още на първото заседание кметът успява да наложи избора на комунисти и съмишленици на най-отговорните постове в различните помощни комисии.

Така Борисовград става комуна, което не е изолирано явление в България през този период. Караджалово също се управлява от комунисти.

Борисовградската комуна успява да осъществи редица социални мерки: въвежда безплатни прегледи и лекарства за бедните; освобождава от данъци земеделските стопани с под 20 дка ниви; въвежда безплатен труд на мъжете между 20 и 40 години за благоустрояване на града; решава да се закупят съоръжения за противопожарна охрана. Общинското управление обръща внимание и на хигиенизирането на средата.

На 5 октомври Общинският съвет обсъжда предложението на кмета Милко Делчев за въвеждане на прогресивно подоходен данък. Подкрепят го само четиримата членове на БРП. Поради бламирането на това важно решение още по времето на заседанието кметът и заместник-кметът си подават оставките и Борисовградската комуна прекратява своето съществуване. Така, преди 85 години, тя просъществува само 105 дни от 23 юни до 5 октомври 1932 г.

По разказа на Никола Сталев в "Първомай и Първомайско през вековете"