Сигнал за замърсен терен около "чешмата до оранжериите" получихме от наш читатл. Още преди да падне големият сняг, той ни изпрати имейл, в който посочва, че е възмутен от мръсотията наоколо.

„Няма такава мизерия, която се стича във водата на реката - споделя той - Ако това беше по голям град в България, като столицата ни, целият терен от двете страни на реката покрай минералната вода щеше да е озеленен със отделно обособени места за сядане беседки, навеси и т.н.
Това, което заварих аз там е отвратително.“

Проверка преди дни показа, че мястото е трудно достъпно, защото пътят до там е изровен, а хората обикновено ходят до чешмата с автомобили. До иначе изградената мивка е поставен контейнер, който отдавна не е почистван, препълнен и ръждясал, а мястото по което се стича водата е разкаляно, неугледно и отблъскващо. Теренът е общинска собственост.

Нашият читател предлага кметът да потърси подходящ европроект, който да даде възможност мястото да се облагороди и да стане приятна дестинация за разходки на първомайци.

От това, което се вижда „на терен“ става ясно, че  е въпрос на елементарна култура той да изглежда добре – да не си изхвърляме пластмасовите бутилки в реката и около чешмата. Да се научим да смачкваме бутилките преди да ги изхвърлим в контейнера, за да заемат по- малко място. След това са нужни малко инвестиции. Да се почисти контейнерът и ако може да бъде заменен от друг с приличен вид и по-голям обем, който поне веднъж месечно да се изпразва. Да се направи отводнителна тръба, по която да се стича водата, за да не разкалва почвата наоколо. Поставянето на пейки и беседка не изисква огромни средства, но дали сме готови да опазим такива придобивки далече от погледите на хората, е отделен въпрос.

Преди всичко, е необходимо наоколо да се почисти.

По темата не сме разгоаряли с човек от ОбА, който да работи по въпросите за опазване на околната среда. А във фронт-офиса подобни сигнали не са постъпвали.

Теодора Кирякова