Сушилник от сешоар си направи първомайски пчелар

Пчеларят Динко Петков ни представи направения от него сушилник за пчелен прашец.

Десетки са пчеларите от Първомайско, но  малката му пчелна ферма се отличава с реда, който цари в нея. Всеки кошер е добре изолиран, има подвижно дъно, на покрива му има записки, които помагат на пчеларя да спазва срокове, да знае откъде какво е взел и какво да очаква.

От малко повече от 10 години той се върнал към едно от детските си занимания – пчеларството. „Пчеларството е като много други неща – ако не го правиш както трябва, по-добре не се захващай с него“, казва той. Откакто е пенсионер има много време, което посвещава на пчелина. Купува си литература, интересува се и измисля какви ли не приспособления. Едно от „откритията“ му е да превърне обикновен сешоар в сушилня за пчелен прашец.

Пчелният прашец е продукт, който колкото е полезен, толкова е и капризен и трябва да се съхранява особено внимателно. Влажността му трябва да е между 5 и 12%, но не може да се суши и на висока температура.

Такива уреди се продават на пазара, но са за големи производители и струват много скъпо. Затова чичо Динко се сетил, че може да използва познатия на всички сешоар за коса,  който освен, че загрява, работи и като вятър, т.е. - издухва влагата. В специален шкаф слага пчелния продукт, а в направен за целта отвор се поставя сешоара. Температурата на въздуха в шкафа се отчита с термометър, а данните се изписват и  на електронен дисплей. Сушилнята си има и термореле – когато температурата достигне до 39°С, сешоарът се изключва, когато падне до 36°С, пак се включва.

Църквата почита 10 февруари като ден на св. Харалампий- закрилник на пчеларите. "Много го празнувахме този ден", споделя пчеларят с малко тъга, защото годинките, времето и грипа не му позволяват днес да излезе и да спази традицията – да отиде и занесе буркан с мед в църквата, да се събере с колеги. За пръв път, той ще пропусне и срещата с младите пчелари на Златка Гарова. Между тях е и една от внучките му, която е тръгнала по стъпките на дядо си.  

Теодора Кирякова