Не е вярно, че управляващите нямат морал. Имат, даже два. Един за себе си и един за пред електората. Един за България и един за пред Европа. Хоп, станаха четири морала.

Може и повече да са, но според поне един от тях изобразяването на България като турска тоалетна в прословутата вече инсталация по повод на поемането на председателството на ЕС в Брюксел от Чехия е обидна, унизителна работа.

Която заслужава да действаме така, като че ли чешките войски са влезли в София, както нашите на времето влязоха в Прага. Грабвайте телата, тамо са вразите!

Изведнъж Давид Черни пристига с гръм – нямало такава Елена Джелебова, измислил си я бил човекът, така че не българка виждала България като кенеф, а някакъв чех-провокатор (със сигурност провокатор и не толкова сигурно, че чех).

Елена Джелебова обаче съществува и абсолютно всички ние я познаваме. Тя е нашата съседка, чийто деца са емигрирали, защото не могат и не искат повече да живеят тук. Ако държавата ни не беше такъв кенеф, сега децата ми щяха да са тук и нямаше да си гледам внучето по скайп, пъшка съседката.

В този момент тя сътворява с думи една инсталация, в която България е същата, като видяната от провокатора Давид Черни, само че не толкова хигиенизирана.

Елена Джелебова е колегата, който реши за първи път, по случай своя почетна кръгла годишнина да заведе семейството си някъде за Нова година. Звъня в няколко български курорта, записва цени, сравнява, цъка, псува и накрая ги заведе в Турция, защото там се оказа най-евтино.

Не стига, че се превърнахме в клоаката на Европа, като си циментирахме пейзажа с хотели и си унищожихме природата с мръсотии, ами и не можеш да им стъпиш в излишните хотели, пъшкаше колегата и много преди Давид Черни да провокира българските управляващи, рисуваше с думите си България като „онова" място.

Елена Джелебова е хилядите анонимни гласове в интернет, които написаха във форумите, че няма какво да се правим на обидени, защото тоалетната приумица пасва едно към едно на живота, който живеем, и на мястото, където живеем.

Да не говорим, че ония синьо-червени тръби, които са кръстосани на инсталацията между отходните дупки, много ясно посочват виновниците за това състояние.

А това, че сините и червените тръби се пресичат, но никъде не се свързват, съвпада със студуването ни по повод българската политика към тръбите, по които тече газ. Тоалетна, в която няма газ, това вече и средноевропейският агент-провокатор Давид Черни не може да го измисли.

Елена Джелебова са всички онези псевдозащитници на България и патриотари, чиито хоризонти са с размерите на клозет и затова много се засегнаха, че страната ни била изобразена като тоалетна.

Те са тези, от които зависи всички селища в страната ни да са канализирани и да не се налага да има външни тоалетни – далеч не така приемливи като в инсталацията на Давид Черни.

(Колкото по-близо си израснал до такава тоалетна, толкова повече настръхват комплексите ти и няма как иначе да утешиш самочувствието си, освен да наречеш настръхването патриотизъм.)

Те са тези, от които зависи по железниците ни да не пътуват все още трийсетгодишни вагони с точно такива тоалетни. (На гара Зимница един холандец влезе във влаковата тоалетна с точно такова клекало, излезе оттам в ступор и до Карнобат не можа да си затвори увисналата от потрес уста.)

И сега точно те са най-чувствителните сред нас – хем те създадоха една действителност, която всеки творец може да изобрази като неприлично място, хем Елена Джелебова им виновна, щото се припознаха в нея.

И аз съм Елена Джелебова, защото колкото повече пиша за неприличния ни живот, толкова повече неприлични думи ми идват. И колкото повече ме смазва опростачването, толкова повече се отчайвам, че само просташките думи могат да го опишат.