До 2011г. гр. Игнатиево беше село. Но ако мислите, че за него никой не беше чувал до този понеделник – лъжете се. Това, което се случи тогава, беше, че телевизионните камери влязоха в няколко необяснимо разточителни ромски къщи.

Селото се превърна в град на 9 март 2011 г. В "Уикипедия" за него пише, че винаги е бил обгърнат в мистерии. Една от тях е природната забележителност "Побити камъни". За произхода на колоните от шуплест варовик няма категорично обяснение и до днес.

Вторият феномен е малко ала-бала, но също е включен в онлайн "презентацията" на Игнатиево. "Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес, пише там. През времето на социализма от единия край е започнато разкопаване, което не подсказало нищо, и затова предположенията за исторически паметник са отпаднали".

С други думи - "предположенията" отпаднали, но "загадката" останала

Точно така стоят нещата и с неразгадания произход на парите, с които десетки ромски фамилии в Игнатиево карат "S" класи, носят "само "Гучи", "Версаче" и "Гуес" (запазено е оригиналното произношение на марката "Guess" в интервю на една от стопанките на зашеметяващите имоти) докато живеят от социални помощи.

С разследването на "Нова телевизия", заснето със скрита камера, всички "предположения" за произхода на парите, с които са строени мраморните къщи и са купувани "S" класи, гуесове и версачета, би трябвало да са отпаднали. Но остана "загадката" - защо и полицията, и кметът на Игнатиево, и данъчните решиха да споделят едва сега с гражданите всичко, което знаят? Че "доста от ромите в града се препитават от джебчийство", че имали "традиция" да крадат и тя се предавала от поколение на поколение, че живеели от социални помощи, а водели необяснимо "лъскав" живот...

Мистерията "Игнатиево" не е от вчера. Не е от оня ден. Нито от по-предишния!

Още от края на 70-те години на миналия век из страната се носеше една легенда. В тогавашното село живеели циганите "бургуджии".
Имали тайна технология технология, с която на домашния мангал закалявали свредла. Ама така ги закалявали, че технолозите от "Круп" и "Тисен" оставали без дъх. И на всичко отгоре никога не могли да стигнат бургуджийското качество.
Като продавали бургиите, циганите ставали много богати, а занаята си предавали от баща на син. И затова всички по веригата били богати.

Вятър и мъгла!
През 1982г. попаднах като стажант в местното училище. Около 80% от децата в класовете бяха циганчета. Сресани, стегнати и кажи-речи прилежни. Но още тогава се знаеше, че майките на повечето от тях работят по график – понеделник - сряда - петък или вторник - четвъртък и събота.

В тези дни жените от селото се редуваха да пътуват с нощните влакове Варна – София – Варна. Обираха заспалите пътници и след три курса се връщаха в Игнатиево с по една от тогавашните "вноски" за апартамент или кола. Те бяха равни на десетина учителски заплати.

Тези занимания на бургуджийските булки бяха "предположението". А историята с бургиите - "загадката". Между двете още тогава оставаше неразгаданото разточителство на циганите в селото.

За да си вземат булка, младежите трябваше да изпълнят скъп ритуал 

По онова време банкнотите с най-голям номинал бяха 20 левови. С тях женихът трябваше да постеле разстоянието от портата пред къщата на булката си – чак до входната й врата. Не му ли стигнат – няма булка!

От 1982г. до сега са минали 33 години. През това време бургуджийските фамилии явно са вършили все едно и също – крали са пари от джобовете на хората и са ги прали през легендата за "свръхтехнологичните" си свредла. По-късно, когато тази лъжа вече не минаваше така лесно както в задръстенията на соца, е дошъл редът на друга легенда – че парите били от строителен бизнес.

Повече от 30 години 

милицията (която биеше), ДС (която знаеше всичко), след това полицията, прокуратурата, данъчните, кметовете, държавата и съселяните на циганите от Игнатиево – всички без изключение са се правили на ударени. Защото най-вероятно всички по веригата са крали един от друг и затова са се пазили един – друг.

Ето затова сега, успоредно с "нова организация за контрол на работата на охранителните фирми и нови формати на взаимодействие с полицията", за които днес говори във Варна министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, ведомството й трябва да вземе да свърши и някоя работа.

Хайде, да не е за последните 30 години. Да се върне само десет години назад и да разбули "загадката" на непохватността си. Защото няма друго обяснение за това, че полицията не е могла да се справи с "очевидното" за една малка камера, скрита в очила.

Но както казала Айше на Манго: "Дано, дано... Ама надали".