70-годишният пенсионер по болест Райчо Асенов от хасковското село Криво поле изпита на гърба си цялата пародийност на държавата – за кредит от 1000 лв. той ще трябва да плаща над 4 бона.

През август 2013 година той взел заем от 1000 лева от БНП Париба Пърсънъл Файненс за срок от една година. Абсурдното в случая с този кредит е, че пенсията му по болест е 167 лева, а месечната погасителна вноска е с лев отгоре – 168 лева. Вторият абсурд е лихвата. Тя е над 100 процента. Сумата, която трябва да върне пенсионерът след година, е 2016 лева.

Райчо е внесъл само 400 лева. От тях, според кредитора, а впоследствие и от съда, се приема, че над 300 лева са лихви, а 80 лева – погасяване на главницата.

Срокът на договора за кредит изтича на 15 август 2014 г. Но дни преди това – на 21 юли Париба Пърсънъл Файненс прехвърля вземането с договор за цесия на “Изи Асет Мениджмънт”, които пък от своя страна само седмица по-късно, на 27 юли го прехвърлят на “Агенция за събиране на вземания”. Последното дружество иска от съда да признае за установено, че Райчо Асенов дължи сумата.

Възрастният човек намира адвокат и спорът влиза в съда. Със свое решение Районният съд в Хасково отхвърля претенциите на “Агенцията за събиране на вземания”. Аргументите на магистратите са, че Райчо е бил уведомен за цесията не от стария кредитор, а от новия, което било нарушение на закона.

Това решение е обжалвано пред Окръжен съд, който го отменя. Според окръжните магистрати агенцията е била упълномощена да уведоми длъжника за цесията и това в никакъв случай не накърнява правата му. С влязлото в сила решение на Окръжния съд от 30 юни 2016 година пенсионерът по болест вече дължи 4 094 лева и 9 стотинки. В сумата е главницата от 916 лв., законната лихва от 699.65 лв., юрисконсултски хонорари, за вещо лице, деловодни разноски.

Образувано е изпълнително дело и се пристъпва към опис на имуществото на Райчо, защото той просто няма откъде да вземе такава сума.

“Парите ми трябваха спешно, защото ме оперираха от сърце. Трябваше да ходя на контролни прегледи и последващо лечение в София, а нямах пари. Бях в безизходица. Изобщо не обърнах внимание колко пари трябва да връщам, нито пък съм се сетил да питам каква е лихвата”, обяснява Райчо.

Той е простоват човек, от тези, който се сещат да търсят помощ едва когато колата вече се е обърнала.

Описаните по-горе съдебни спорове се случват през 2016 година. На никого – нито на адвоката, нито на съдиите, не е хрумнало, че две години по-рано, през 2014 година бяха направени промени в Закона за потребителския кредит именно заради своеволията и мародерството на фирмите за бързи кредити. Със закон бе наложен таван на годишния процент на разходите и той не може да надхвърля петкратния размер на лихвата по просрочени задължения или общо казано около 50 процента. Видно с просто око е, че процентът на разходите по кредита на Райчо е над 100 процента.

Нещо повече, промененият Закон за потребителския кредит ясно и категорично казва (чл. 19, ал 5), че клаузи в договори, надвишаващи този размер, се считат за нищожни. Според вносителя на законопроекта през 2014-а Георги Кадиев това важи и за заварените договори, какъвто е случаят с Райчо.

Така се оказва, че две години след наложения със закон таван на лихвите мародерството продължава.

Тодор Кръшков