Без какво не може актрисата?

Седмицата, в която си отиде Никола Анастасов. Спомени за него, за едно златно поколение на сцената, за един изпит по физика. И не само това –за един обир, за носталгията, за изборите, за Бог, за любовта. Стоянка Мутафова и нейните неразказвани истории.

„Истинската носталгия аз изпитах в чужбина, защото бях женена в Прага и бях много млада, а тогава тук беше още началото на промяната”, разказва Мутафова.

А има ли несбъдната мечта?

„Имам и не само една, много са", казва актрисата.

Без какво не може Стоянка Мутафова?

„Както не можех без четене, сега си мога,спокойно, по-малко. Много обичах да плувам някога, като луда плувах – не бях плувкиня професионално, аз си плувах само брус, за удоволствие, но на много далече и сама. Не обичах с компания. Като тръгнат с мен някои казвам моля ти се, остави ме да бъда сама. Там си говорех сама чайките, с птиците и до такава степен, че съм губила бряг. В Бургас беше. В дълбини съм плувала и викам чакай сега да видим дали ще потъна. Не, не, не потъвам!”, разказва още актрисата Стоянка Мутафова.

И признава: „Ходих при Ванга, но тя не ми позна нищо. Но съм ходила на младини при слатинската врачка”.