Днес, седем седмици преди Възкресение Христово започва Великият пост. Това е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник.

Великият пост, установен от св. Църква, е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна; истинският пост е придружен с усърдие в молитвата и опрощение прегрешенията на другите, затова и Сиропустната неделя е определена за ден на всеопрощение.

Първата седмица на Великия пост, както и последната, се отличават с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност.

През първите четири дни (понеделник, вторник, сряда, четвъртък) се чете канонът на св. Андрей Критски с припеви към стиха "Помилуй ме, Боже, помилуй ме".

В петък от първата седмица на Великия пост на Литургията след заамвонната молитва се извършва освещаване на "коливото", т.е. на вареното жито с мед, в памет на св. великомъченик Теодор Тирон, оказал благотворна помощ на християните за да опазят поста.

Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляватвъздържание от употреба на блажни храни - месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със Заговезни и завършват с причестяване.

Целта на постите е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.

По време на поста са позволени всички храни с растителен произход - зеленчукова и плодна храна (пресни и сушени плодове), ядки, варива. При готвене трябва да се използват растително масло или маргарин. Изключва се употребата на яйца.