Янчо Янев

Г-н Янев, като председател на Хасковската търговско-промишлена палата присъствахте на представянето на план-приема за  учебната 2015/2016 г. в Областната комисия по заетостта. Какво е вашето мнение за тази среща?

Такива срещи между образователните структури, държавните институции и представителите на бизнеса, каквато е Търговската палата, действително са полезни, но те трябва да се случват много по-рано. Тези паралелки със специалности и въобще специалностите в учебните заведения в дадения регион трябва да се правят на базата на търсенето. Защото най-логичната икономически успешна схема е, че търсенето определя предлагането.

По тази логика трябва да се определят специалностите и в професионалните гимназии. Кадрите, които излизат оттам, трябва да са преценени спрямо нуждите на местния бизнес, защото в противен случай, грубо казано, се произвеждат безработни с дипломи.

Освен това смятам, че е необходимо да бъде създадена такава оценителна система, чрез която да се отчита в кое учебно заведение излизат недотам добре подготвени кадри. И от друга страна - да се  поощряват онези  училища, от които излизат добри специалисти, с необходимите знания.

Като груб пример мога да дам системата в един завод. Има работници, които не са достатъчно квалифицирани или пък не са на нивото на други и съответно дават повече брак в продукцията. Те отпадат много бързо от производствения процес. Така трябва да е и със специалностите в училище.

Сега много чести са примерите, които можем да дадем за т. нар. безработни с дипломи. 18-годишният абитуриент е взел в ръцете си документ за дадена професия, а излиза на пазара и се оказва, че е ненужен. И въпреки че е се е обучавал 4 или 5 години за дадената професия, той просто не може да свърши работата, за която е нает.

Откъде идва това разминаване?

От факта, че в нашите професионални гимназии е застъпена повече теорията, практиката я няма, почти. Сякаш има едно имитиране на обучение.

Стари са материалните бази, а технологиите непрекъснато се развиват. В Хасково специално може би само едно училище прави изключение.

Според мен директорите на гимназиите и професионалните училища просто трябва да ограничат времето, което прекарват в кабинетите си, да ги напуснат и да насочат повече часове от работното си време в срещи с бизнеса, с потенциалните работодатели на бъдещите специалисти, на кадрите, които техните училища произвеждат. Така те ще разберат  от какви експерти и в коя област има нужда трудовият пазар. Освен това трябва да се уговорят повече стажове на учениците в работещи фирми. Така младият човек ще получава информация от първа ръка, смятам и че ще се провокира любопитството му. От друга страна фирмата-приемник на стажанти ще може да си огледа кадрите. Така тези, които са най-старателни, най-любознателни и най-работливи, могат да получат наистина добри шансове с подкрепата на бизнеса, както да продължат обучението си в университет, така и да получат работа.

Освен това е много наложително да се разчупи като цяло и обучителния процес. Учителските екипи трябва да търсят начини за вдигане на летвата пред подрастващите. Имам предвид да се организират срещи с успели хора от дадената професия. Защо не даденото училище да не издири свой възпитаник, който е успял човек. Тези практики са чести в западното общество и смятам, че са и много полезни, защото са абсолютен стимул.

В Хасково има ли фирми, които биха откликнали на подобен експеримент - да приемат гимназисти-стажанти?  

Да, има. Трябва някой да ги потърси обаче, да им поиска сътрудничеството.

Интервю на М. Манолова