На 6 януари се навършват 167 години от рождението на Христо Ботев.

По неписана традиция в България тържествено се отбелязва датата на смъртта на националните ни герои. Противниците на тази практика смятат, че трябва да се празнува раждането на бележитите личности, а не смъртта им. Опонентите им пък твърдят, че със смъртта си те прекрачват в безсмъртието и се превръщат в символи.

На един 2 юни преди няколко години в Хасково, когато се отбелязваше Денят на Ботев и загиналите в борбата за Освобождението на България, по традиция се рецитираше стихотворение от Христо Ботев.

С изумление научих, че от отдел „Култура” на община Хасково са забранили да се рецитира стихотворението „Борба” заради неизбежните аналогии с днешната действителност. Затова пред бюста на поета до входа на читалище „Заря” прозвуча „На прощаване”.

Затова днес публикуваме стихотворението „Борба”. Защото навярно няма да го чуете и на 2 юни, когато се чества великият поет. Нека, припомняйки си тази творба,  почетем паметта на Ботев и неукротимия стремеж на националните ни герои към свобода и справедливост.

Тодор Кръшков

БОРБА

Христо Ботев

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе"
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Едва неколцина хасковлии си спомниха днес за Ботев. Нито областната, нито общинската администрация се сетиха да сложат китка цвете, а камо ли да отбележат датата. Почит към Ботев дори не беше включена и в протокола на военните при традиционната церемония по освещаване на знамената, която се състоя на метри от Ботевия паметник.