Едно момче-бежанец, от многото с тежки съдби, потърсили убежище в България, но уникалено със своя хъс. Това е Ануар Абдула. Той е беглец от родината си Сомалия в Сирия, но след ужаса на войната там поема мечтания път към образованието, към мира и към израстването. Така стига до България. Идва у нас сам, още непълнолетен, разделен от майка си, която остава в бежански лагер в Турция, както и от баща си, който поема към Германия.

В деня, в който православните християни празнуват един от най-големите си празници – Рождество, Ануар също празнуваше - навърши пълнолетие. Рожденния си ден отбеляза с приятели в София.

Той е ученик в хасковското СОУ “П. Хилендарски” и бързо стана любимец на всички. И не само там. Харесват го и връстниците му от школата по китара в Младежкия център.

За пример го сочи всеки, който го познава.

Само за година, откакто е в България, момчето се е постарало да научи българския толкова добре, че да е уважителен към всеки, с когото общува в страната, която става негов трети дом.

За Ануар България не е временна станция по пътя към мечтите му. Той иска да остане тук завинаги. Защото тук му харесва и е намерил добро отношение.

Да повярва, че чудесата се случват, му помага доброволката Лидия Стайкова. Тя успява да открие диплом за завършен 10-ти клас в сирийско училище на Ануар и така той попада в среда на връстници в Хасково. Записва през септември училище, но само като слушател. Амбицията му обаче бързо го довежда до момента, в който само за три месеца успява да навакса с уроците и да си вземе успешно приравнителните изпити.

От известно време Ануар обитава самостоятелно жилище. Няма пари да си го позволи, но отново с помощта на Лидия Стайкова, която в интернет обявава инициатива за набиране на средства, успяват да му наемат собствен дом. Дарителите са събрали пари за макар и скромното битуване на Ануар през следващите 7 месеца.

И както се казва, доброто никога не идва само, когато има вяра и труд. Ануар говори пет езика. Освен българския владее още арабски, английски, турски и сомалийски. И вече има първата си работа.

От Административния съд в Хасково го наемат за преводач. Като такъв той е и доброволец в бежанския лагер в Харманли.

А след навършване на пълнолетието си Ануар има мечта - да остане и успее в България, затова държи да споменава всеки, който му помога тя да се сбъдне. Затова написа и писмо за тях: „Благодаря много на всички дарители. Наистина много съм впечатлен от тяхната щедрост. Че наистина сега мога да продължавам спокойно да гоня мечтите, стремежа, и знанието, които ми са нужни за този етап и нататък в живота“.

М. Манолова