Кметът на село Градина Бальо Балев свика общоселско събрание по повод проекта за заповед, с която гората в землището на селото да придобие статут на защитена територия.

На нея присъстваше и д-р Катя Попова, която се ангажира с решаването на проблема.

На 10 декември проектът беше качен на сайта на Министерството на околната среда и водите и от тогава тръгна едномесечен срок за възражения, мнения. Балев научи за него когато от parvomai.net  поискаха мнението му. Сега в дните на коледните празници, засегнатите се чувстват притиснати от сроковете и бързат със събиране на подписка, обсъждане и искане на среща с министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.

На 14 декември започва подписка, за по – малко от денонощие са събрани 360 подписа. На 15 декември, понеделник, на събранието, макар и в работно време, имаше над 50 човека. Всички те бяха единодушни, че не трябва да се допуска заповедта да влезе в сила. Освен всички добри намерения, заедно с опазването на няколко биологични вида, тази заповед налага много забрани – за превръщането на мерите в земеделски земи, за използване на минерални торове, за засаждане на нетипични растителни видове, а от особено социално значение е забраната за добиване на дървен материал и биомаса. В момента 500 семейства от селото ползват правото да придобият по 2 кубика дърва от гората.

Въпросът, който повдигнаха някои от присъстващите е, че и сега стотици кубици дърва се извозват нелегално през нощта. Въпреки това, тези толкова важни за природата видове продължават да виреят в гората. „Ако ни забранят да сечем в гората – споделиха хората – крадците пак ще си крадат, но ние няма да можем да ползваме нашата гора“.

Градинската гора е със сантиментална стойност за градинци. Историята започва през 1921 година, по време на управлението на БЗНС община Царско село купува от държавата гората и селото е въведено във владение с Царски указ, за което селяните са събрали и внесли в Чирпанската банка сумата 100 000лв. През 1922 излиза Указ 35, с който се прави уточнение, че на Царско село се дава Долната и Горната кория и че поради неплатежоспособност останалите 500 000 лева ще бъдат разсрочени и платени през следващите 5 години. През 1926 година населението събира още 4000 лв, за да бъде издаден нотариален акт, с който гората е купена окончателно. Актът се пази в архива на кмета. След 1947 година гората е национализирана. Дълга сага, започнала  от първия мандат на Бальо Балев завършва с решение на ВКС, че гората е балталък, т.е. дадена е от държавата за ползване и стопанисване от жителите на селото, но не е тяхна. Всичко това изглежда необосновано и противоречащо на фактите, но е законно решение.

„Нашите родители са давали пари за тази гора, ние сме собственици, а сме последните от които зависи как може да бъде ползвана“ – споделиха някои от присъстващите на събранието.

Васил Гончев, човек запознат с тежката държавна машина, постави няколко актуални въпроса. Единият – кой е взел това решение? Кой има полза от една такава заповед? Не се ли облагодетелстват ловците за сметка на жителите на селото? Какво правим с хората, които са обезщетени със земя, попадаща в защитената територия?

Д-р Катя Попова пое ангажимент да потърси помощ от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Тя ще разчита на съдействието му за среща с министър Василева и то спешно – още преди празниците. 

Теодора Кирякова