Емигранти напират да станат българи отново

Боряна Митева все по-често се сблъсква с желанията на гурбетчиите да подготвят завръщането си в България

Засилен наплив на емигрирали вече българи да се връщат в България и легализират придобита в чужбина образователна или професионална правоспособност, отчитат преводаческите фирми в Хасково. Тенденцията е от миналата година, но в последните месеци на 2014-та се разгърнала с пълен размах. Само в преводаческата фирма на Боряна Митева за последния месец били преведени и легализирани 10 комплекта документи. Подобно било положението и в другите фирми. Особено зачестили исканията на гурбетчиите ни да се вади българско ЕГН на родените им в чужбина деца, дори и да са от смесени бракове. Те вече имали лелеяното чуждо гражданство, но родителите им държали да придобият и българско такова.

Това е тотален обрат на фона на 2011-та година, когато според данни на Президентството, 5000 българи са се отрекли от българските си лични карти.

Сега обаче родният документ за самоличност се търси макар в някои случаи да отменя чуждото гражданство от страните, които не допускат двойно такова. Това обаче не спира нашенците в странство, които не искат децата им да са чужденци в собствената си страна, ако се върнат. „За някои въпросът е не ако, а когато се върнат“ разказва Боряна Митева. Тя поддържала чести контакти с баби и дядовци, на които децата им в чужбина им заръчали да легализират документите и извадят ЕГН на внуците. Понякога самите „чужденци“ се връщали специално за това в родината си. В свободен разговор споделяли че нещата навън напоследък се стъжнили много. Особено за тези от Испания. „По 20 на ден идваха за превод и легализация за Испания преди 7-8 години. Сега не щат и да чуят-кризата там ударила сериозно и нямало работа“ прави сравнение Митева. Носталгията също била важен фактор. Обратен отлив има и от Холандия, Австрия, Англия, Германия, като от последната страна е най-малък. В обратна посока заминават най-вече студенти, като предпочитаните дестинации са Англия, Австрия, Германия, Холандия и колкото и да е чудно – Швеция.

Преводачката обаче разделя мерака за връщане на гурбетчиите ни от Европа и тези в Северна Америка. Там има едно „Но“. Част от американските българи искали децата им да имат документи, за да могат безпрепятствено да пътуват в Европейския съюз. За целта трябва да станат граждани на този съюз и респективно-на България.

Слаб мерак за български паспорт имали от Турция, включително и преселниците второ трето поколение, които не са запазили българското си гражданство. Децата на бившите българи,
предпочитали да идват при бабите и дядовците като чужденци, въпреки че им трябват визи.

Г.Христов