С деветосемптемврийски плам повече от 50 беловласи социалисти изкачиха стъпало по стъпало по Ямача, за да стигнат до Братската могила. С цвете в ръка за цвят тук-там се мярнаха някои от младите поддръжници на идеята.

Така 9-ти септември остана отбелязан в календара и на Хасково.

В подножието на могилата в памет на загиналите в борбата срещу фашизма от града и хасковски окръг в годините между 1923 -1944 година китка положи и най-възрастният сред участниците в мини похода до нея -92 -годишният някогашен активен борец Димо Костов.

Глава сведе и общинският председател на партията -столетница в Хасково Иван Станчев. Последваха го и останалите, всеки понесъл спомените си за великия ден.

9-ти септември е най-великият празничен ден в годината през целия живот и за един от доайените на хасковската журналистическа гилдия Стайко Черкезов. 

На 9-ти септември 1944 година е бил на 10 години. Бил на митинг на площада, когато обявили свободата. Спомня си добре как с останалите си другарчета ден по-късно- на 10-ти тичали до Болярово да чакат партизаните още сутринта. Накрая ги дочакали в ранния следобед в Хасково. Партизанският отряд „Ас. Златаров“ предвождал командирът му Иван Араклиев. „Бяха стройни, силни млади мъже!“, спомня си Черкезов. 

Като че е днес той разказва все още ясния от детството му спомен как тълпата вдигнала и понесла на ръце Араклията.

Наред със спомените, дошлите да отбележат празничния ден, получиха като подарък от вокалната група „Лотос бял“ , с ръководител Иван Милев, поздрав с песен. А накрая всички в един глас пяха трелите -емблеми на младото си време „Ален мак“ , „Септемврийци“ и „Балкан ти роден“.

М. Манолова