снимки: Зелени Балкани

Природозащитниците от „ Зелени Балкани“ следят от известно време с интерес живота на белошипите ветрушки в естествена среда.

На няколко от редките соколчета в модула за освобождаване и адаптация на белошипи ветрушки в Защитена Зона ,,Сакар“ вече са поставени радиопредаватели.

Съвременните устройства показват къде белошипите ветрушки търсят храна, колко се отдалечават от от колонията, къде почиват в жегата и на кои места нощуват, както и колко време прекарват в района. Специалистите отчитат и по колко време птичките отделят за хранене на малките и колко са извън гнездата в търсене на храна.
Радиопроследяването е част от проект за възстановяване на белошипата ветрушка по нашите земи.

В рамките на проучването са поставени 4 радиопредавателя на птици на различна възраст, като особено важна информация е събрана от две мъжки птици които са част от гнездящи в колонията двойки.

Но колкото и да изглежда отстрани романтична и забавна работата на орнитолозите, всъщност се оказва, че тя е доста трудоемка, защото по методиката за радиопроследяването експертите се движат много по терена в търсене на сигнала от устройствата.

Експертите успокояват и всички критици, които разсъждават по темата дали на маркираните птички им е удобно да летят с предаватели и обясняват, че научни работници от еко организацията са проучили въпроса и научно са доказали, че една птица може да “поеме върху плещите си” товар от 3% от собственото си живо тегло. Така че предавателят е напълно съвместим с теглото на белошипа ветрушка. Освен това след известно време презрамките, с които са превързани предавателите към птицата, се разпадат под въздействието на слънцето и птицата се освобождава от товара си.

М. Манолова

Поставяне на радиопредавател на птичката