Досега дори и операции на светила като проф. Джордж Сианос, излизаше абсолютно безплатно за хасковлии

Покосените от инфаркт хасковлии ще трябва да обръщат живота си в левове, за да пресметнат дали могат да си доплатят за поставяне на животоспасяващия стент. До този момент поставянето на изделието, което разширява смъртоносните стеснения около сърцето, не струваше нищо на пациента. От 1 юли обаче Касата започва да работи по нов списък, в който стентовете се предлагат на различни цени.

До момента най-евтините, покривани от Касата, бяха 1000 лв. без ДДС. По новия списък обаче тя ще плаща по 530, 585, 790, 900 и прочие лева, но при всички случаи по-малко от досегашните. На пръв поглед някои стентове държат цени - така наречения бифуркационен коронарен стент се плаща по 1200 лв. Справка с кардиолози обаче разкри, че тези неща струват 3-4 хиляди лева и доплащането там ще е още по-сериозно. Новата технология - резорбируем стент също се поема на 1200 лв., отделен е въпросът, че се доставя за поне 8 бона. Бифуркационни и резорбируеми стентове не се поставят в хасковската болница, за сметка на далеч по-масовите обикновени и медикамент-излъчващи стентове. Годишно през местната инвазивна кардиология минават 1200-1300 души, като поне 1/3 от тях се нуждаят от стент. Досега МБАЛ бе като пощенска кутия – парите, отпуснати от Касата, се препращаха към медицинския доставчик, без пациента да дължи лев. При свиване на парите от Касата с 25 до 50 % обаче, разликата трябва да се поема от пациента.
На практика агонизиращият с инфаркт трябва да бъде питан преди процедурата какъв стент иска (/евтин/скъп) и може ли да го плати. Ако се налагат 2, 3 и повече стента, доплащането ще е в хиляди.

Потърсен за коментар, изпълнителният директор на МБАЛ-Хасково д-р Славчо Близнаков въобще отказа да коментира ситуацията. Той потвърди за новия списък, но заяви, че няма никаква спусната методика, по която да договаря и доставя новите стентове. Препоръча ни да се обърнем към Касата. Връзка с местната РЗОК не бе установена нито на стационарен нито на мобилен телефон. Затова потърсихме подуправителя на НЗОК д-р Динчо Генев. Ексшефът на общинската болница в Харманли бе запознат със случая и потвърди списъка и датата, от която влиза в сила. „Не става дума за централизиран търг на медицински изделия. Касата постига предоговаряне за цените на някои продукти. Част от тях са остарели и логично цената им пада. Това ще позволи икономия от 6 млн. лева. Бюджетът на финансиращия орган е ограничен“, заяви по телефона д-р Генев. На важния въпрос ще бъде ли необходимо доплащане от пациента, д-р Генев отговори утвърдително. С колко, зависи от болниците, които сами организират търговете за доставка на медицински изделия. „Не можем да ги задължим да купуват от тези фирми с които сме направили предоговарянето. Но казваме: ще плащаме до такава сума“. А ако пациентът иска по-скъп стент, или по чисто медицински причини се нуждае от такъв? Който иска по-доброто ще си доплаща, категоричен е д-р Генев.

Намалението обхваща не само стентовете. В списъка, който в разпечатан формат излиза 75 страници, са включени и сърдечни клапи, ортопедични стави и куп други медицински изделия. Срещу всяка цена е посочена и фирмата, която я предлага. Доставчиците са много, но някои са по-много от другите и предлагат десетки изделия. Едностранното намаляване на цените от страна на финансиращия орган изправя по-големите лечебни заведения пред неизбежни дългове. Причината е, че те са се запасили за няколко месеца напред с консумативи по старите цени. А ако са направили тазгодишните търгове и са сключили договори с доставчици, са задължени да купуват на загуба, освен ако фирмата не се умилостиви да свали цената на продукта си.

Г.Христов