Тристранното сътрудничество между работодателите, синдикатите и държавата в България е нефелно. Горе-долу такъв е изводът, който прави анализа на Българската търговско -промишлена палата, направен по проект TRUST , финансиран от Норвегия.

Проучването на БТПП е обхванало периода от 2005 до 2012 година у нас и е анализирало трудовото договаряне и минималния колективен договор в три от най-застъпените у нас икономически сфери: транспорт, производство на облекла и производство на хляб и хлебни изделия, обясни на семинар в Хасково експертът по икономически анализи към Палатата Олга Чугунска.

Според едно от заключенията за слабостите в системата на работа на т.нар. Тристранка е фактът че в България няма публикуван масив от данни за договорките, постигнати през годините, нито пък предварителни данни за предстоящи разисквани теми. Една от препоръките на БТПП е темите да бъдат обявени предварително на общодостъпно ниво, за да се проследи реакцията на хората, както и да имат те възможност да реагират, ако сметнат, че правата им биха били накърнени. 

Друга от препоръките на експертите от БТПП за по-добра работа на Съвета за тристранно сътрудничество е да се прави предварителна оценка на всички проекти и актове за последващото им въздействие върху работната среда, преди те да бъдат сложени на масата за обсъждане. Като слабост на системата докладът улавя и факта, че у нас не се прави последваща оценка на вече взетите решения от Тристраннката. Ако предлаганите промени бъдат изпълнени ще има повече прозрачност и публичност на работата на тристранния съвет, смята Олга Чугунска.

Направеното проучване показва и доста слабости при колективното трудово договаряне. Там също трябват сериозни промени, смятат експертите от Палатата и твърдят, че сегашната система на договаряне е порочна и създава предпоставки за нелоялна конкуренция.

Няма достатъчна прецизност и при договарянето на минималния осигурителен праг в различните браншове. Като само за 40 % от професиите такъв е договорен за 2014 година, посочи Чугунска.

Анализът в сектор "Транспорт“, например, в който през 2012 година са били заети 75 000 души, показва, че се бележи повишаване с 3,6 % на минималния осигурителен доход  спрямо 2005 година. Това обаче е довело до съкращения в сектора.

Подобна е ситуацията и в хлебопроизводителния бранш. За разглеждания период от 7 години там има повишение на МОД, което се е отразило и върху възнагражденията, но за сметка на това има намаляване с 10 % на заетите.

В най-големия производствен сектор у нас, в който са заети 100 000 души -Производството на облекло през последните години няма подписан колективен трудов договори няма определен минимаилен осигурителен праг.

М. Манолова