80-годишната Атанаска Петрова: Това ли заслужихме в края на живота си?

80-годишната Атанаска Петрова тихо гасне, обездвижена в леглото на ул. „Кокиче“ 16 в Хасково. Натрупаната в душата на възрастната жена горчилка прелива след отказа на хасковската социална служба да й помогне поне с еднократна помощ след операция на крака.

В началото на януари тази година старицата, която не вижда добре, пада във вилата си в зона „Каменец“ и чупи десния си крак. По преценка на лекарите трябва да й се постави имплант, който обаче не се плаща от Здравната каса. Цената е 1260 лева.

„Казаха, че няма да я оперират, докато не купя имплант. Още същата вечер оставих 200 лева капаро, нямах повече пари в себе си. Намерих назаем и на следващата сутрин платих останалата сума. Едва тогава оперираха майка ми“, разказва синът й Петко Петров. Той е инженер със специалност „технология на машиностроенето“. Има хубава и добре платена работа, но... допреди няколко месеца. От септември миналата година е безработен.

Лекарите в хасковската ортопедия му казали, че социалната служба ще възстанови поне част от сумата за импланта. Мъжът подава молба, но преди няколко дни получава отказ. Майка му не отговаряла на условията за подпомагане, нямало "инцидентно възникнали обстоятелства".

„Цял живот съм работила в Захарна фабрика. Имам 35 години трудов стаж. Пенсионирах се през 1979 година, инвалид съм“, разказва жената, като трудно сдържа сълзите си.

„Решението на ТЕЛК е за 90 процента нетрудоспособност“, вмята синът й.

„По три смени съм работила. Това ли заслужихме в края на живота си? Докъде ни докараха! Да пукнат дано!“, избухва възрастната жена.

„Майка ми получава около 300 лева, в сумата се включват и към 70 лева вдовишки, както и добавките за инвалидност“, обяснява Петко Петров. „Сега съм без работа и доходи, как се справям, аз си знам. Намирам някак. С нейната пенсия как да извади 1300 лева за имплант?“

Мъжът е вбесен най-много от отношението на социалните. „Дори не ми казват какви са мотивите за отказа. Пише само, че не отговаря на условията по чл. 16. Държат се нас като с просяци“, възмутен е мъжът.

„Дойдоха тук две жени от социалната служба, дори не погледнаха операцията, хвърлиха само едно око в стаята“, вече малко по-спокойно разказва старицата. Думите й обаче са накъсани от изблици на отчаяние.

„Внукът също е безработен. На 23 години е. И той чака от татко си някой лев. Как ще оцелеем, не знам. С моите 300 лева караме тримата“, нарежда жената. Синът й се опитва да я прекъсне, защото „това няма нищо общо в въпроса“.

„Как да няма? Нека си изплача всичко, поне да ми олекне“, възразява възрастната жена. „На кого да се оплачеш? Тодор Живков да дойде, на него да се оплачем“, продължава старицата.

Днес Петко Петров подаде жалба в социалната дирекция срещу отказа на хасковските социални да отпуснат еднократна помощ на майка му. Бил е приет за разговор от временния шеф на дирекцията Стефан Манахилов.

„Запознах се със случая по обясненията на господина. Ще изискаме цялата преписка от хасковската социална служба и ще се произнесем. Но съществува възможност шефът на хасковската служба сам да преразгледа решението си и да го промени в 7-дневен срок. Ако това не стане, ще решаваме ние. От това, което научих смятам, че вероятно е станала грешка. Мисля, че наистина има възникнала инцидентна необходимост (това гласи текстът на чл.16, на чието основание бе отказана помощта – б.а.) и има основания да се помогне на жената. Редовно отпускаме еднократни помощи на хора в подобни случаи, защото тези импланти и изкуствени стави са много скъпи и не са по джоба на повечето хора“, заяви за Haskovo.net шефът на социалната дирекция Стефан Манахилов. Максималният размер на еднократната помощ е 350 лева.

Началникът на хасковската социална служба Йозджан Мехмед пък заяви, че ще преразгледат случая. Ще изпратят отново служители на адреса и ако установят, че са сбъркали, че отменят отказа и ще отпуснат помощ на жената.

Haskovo.net ще продължи да следи случая с 80-годишната Атанаска Петрова.

Тодор Кръшков

Синът Петко Петров: Капките за глаукома на майка ми (от Касата) свършват за 20 дни. Купувам български, по 50-тина лева, да изкара месеца, но те не й помагат. Що за държава сме?