Най-ранните определени данни за галерия на златодобив на голяма дълбочина не само в България, но и изобщо за Балканския полуостров, са под вр. Аида край Хасковските Минерални бани, твърди археологът Красимир Лещаков. Той работи от началото на август в центъра на източнородопското селище, където проучва местността Богородичната стъпка.

За твърденията, че най-старото злато на Балканите е добивано под Аида, ученият стъпва на резултатите, които е получил наскоро от изследвания в лаборатория в Щатите.

Лещаков изпратил зад океана за анализ дървено корито, кръстачка и други дървени елементи от инструменти, извадени от дълбочина от 40-45 метра в галерия под връх Аида. Според радиовъглеродното изследване едно от съоръженията е от 135-136 г. сл. Хр., т.е. римско време. Това доказва, че галерията, в която са открити елементите, е била използвана от римляните и те са вадили с тези приспособления златната си руда. Дървените инструменти пък са изработени от 600-годишен дъб.

Докато проучва Богородичната стъпка, Лещаков разбрал и за още едно интересно място, само на километър светилището в центъра на града. Завели го там ловци. Разказали му, че знаят мястото отдавна. Тъй като било навътре в гората останало почти непокътнато от иманярите.

Лещаков предполага, че обектът вероятно също е свързан с минералната вода, защото е край самата река.
При първоначалния оглед той забелязал надгробни каменни могили, които не са характерни за този район. Археологът предполага, че са от ранножелязната епоха, т.е. от тракийско време. Интересно е и че в близост до тях има кръгове от вертикално поставени каменни блокове като при Стоунхейндж. Всичко това е свързано с крепост и светилище. 

Засега археологът предполага, че обектът е свързан с друг център край Минерални бани, който е идентично изграден със селище, светилище и крепост. Наблизо има и още един подобен. Според Лещаков това са били владения на аристократи, които вероятно са имали роднинска връзка.

М. Манолова