из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Любими Герои
3,089 прегледа
Следващ →
Още вицове
Седят три жени и пият кафе. Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място - тишина, слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на хубаво място - слънчево, тихо, спокойно...
Третата звъни по мобифона на свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами-и-и... Какво да правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
Днес имам да готвя и да си правя епилация. Мисля, че мъжът ми няма да е доволен, ако направя и двете неща едновременно.
Не намери истината във виното, сега пие ракия.
- Извинете, вие ли сте Ибрахимкарадурумодрихалилбегович?
— Не, аз съм Коен.
— По дяволите! Винаги ги бъркам тези две фамилии!
Ако това е любов от пръв поглед, то защо погледът е в портфейла?