Мойше - баща, търговец.
Абрам- син, току-що навършил 18 години.
Мойше - отец, торговец.
Сара- майка, и жена на Моше.
Първи работен ден на Абрам в бащиния магазин. Около обяд се обажда Сара:
- Мойше, как се справя сина, ще излезне ли нещо от него?
- Ще стана търговец, но има още какво да учи.
- А какво не прави както трябва?
- Като връща ресто и плаче.
Разни
1,830 прегледа
Следващ →
Още вицове
От едно списание правят анкета - кой командва вкъщи, мъжът или жената? Разпитват една жена:
- Кой взима важните решения у вас?
- Ами как, мъжът ми... Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите.
- Например?
- Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така... с ежедневието, с бита - подробностите, един вид.
- По-конкретно?
- Ами по-конкретно... Аз например решавам какво ще има за обед, къде да излезем вечерта, каква рокля да си купя, какви тапети да сложим в спалнята, къде да си купим къща, мъжът ми каква работа да си търси...
- А какви са важните неща, които той решава?
- О, ами нали ви казах - глобалните неща... Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване...
Как да умрете с достойнство?
1. Върнете си достоинството.
2. Умрете.
Въобще не е задължително да си глупак, за да живееш сред глупаци. Аз опитах, получи се!
Японски учен направил секс робот и дошло време да направи проверка за да види дали наистина е способен да задоволи всяка жена.
За тестовете дошли една американка, една французоика и една рускиня
Първа влезнала американката. Минали час, два, след три часа момичето излязло запотено от стаята и извикало:
- Не мога повече, просто не мога!
След нея влезнала французоиката. Минали час, два, три, след четири часа момичето излезнало, едвам ходейки и едвам промълвила:
-Не, не, не мога повече, нямам сили вече!
Нокрая дошъл ред и на рускинята. Минале час, два, пет, десет. Японския учен започнал да се притеснява, да не би да се е случило нещо лошо с момичето. Тръгнал до влиза в стаята и точно в този момент вратата се отворила и през нея минал робота целия раздрънкан и разпадащ се започнал да повтаря:
-EROR, EROR, EROR!
Според служителя:
"Компа не ще да включи - викам оня шаман админа. Дойде, ’дигна ръце към небето, промърмори нещо неясно, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо, включи компа и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, каза "боже, боже" и излезе."
По думите на админа:
"Отивам при юзъра - тоя глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Викам си "е нема такъв олигофрен", ама тихо да не чуе, развъртам стола и разплитам кабела, ритам компа по-далече под бюрото, включвам го, викам си "боже, пази ни от тая простота" и си излизам.