В залата бе само финансовият министър Симеон Дянков, който се въздържа от изказвания и коментари. 

Мая Манолова (Коалиция за България) отбеляза, че вече 30-и час продължава този маратон, наречен приемане на републиканския бюджет и като всеки маратон накрая се раздават награди на всички, които са се проявили. От левицата "наградиха" със златен скункс Симеон Дянков за "забележителния стоицизъм, който е проявил". Това е освен за награда и за компания, обясни Манолова и остави статуетката на мястото на Дянков.
От левицата връчиха и плакет със стилизирана риба на председателя на ПГ на ГЕРБ, защото народните представители от управляващата партия били прекарали 30 часа в мълчание (има се предвид и маратонът за приемане на пенсионния закон - бел. ред.).

Депутатите гласуваха приходите и разходите по републиканския бюджет. Приходите са 17 млрд. лв., разходите - почти 18.6 млрд. лв. Бюджетът предвижда бюджетен дефицит по консолидираната програма от 1.35%, както и ръст от 2.9% - прогноза, която много експерти, както и Европейската комисия вече коригираха към понижение. БАН и комисиите за конфликт на интереси и за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност са сред малкото институции, които получиха повече пари между първо и второ четене на бюджета. 

Парламентът намали с 60 млн. лв. бюджета на силовите министерства и пренасочи средствата към здравеопазване, образование, култура и правосъдие.
Мнозинството гласува университетите да могат да увеличават таксите си за обучение, като решение за това ще се взема от ректорите на висшите училища. Таксите обаче не може да скочат с повече от 2/3.

Бившият министър Пламен Орешарски заяви в началото на дебатите, че един по-напрегнат бюджет би могъл да осигури с 1 млрд. лв. повече приходи и видя резерви в ограничаването на контрабандата. Според съпредседателя на Синята коалиция Мартин Димитров буферите в бюджета са критично малко и има опасност фискалният резерв да падне под санитарния минимум.

Нов дълг от 4,2 млрд. лева може да бъде поет през следващата година, решиха още депутатите. Според финансовата рамка - държавният дълг не може да надвишава 15,3 млрд. лева в края на 2012 г. Размерът на допустимите държавни гаранции е 0,3 млрд. лева. Тези текстове предизвикаха острата реакция на опозицията. Според Мартин Димитров поемането на нов дълг е знак за нестабилност в страната, предаде Дарик.

Държавни ценни книжа до 2 млрд. лева могат да бъдат емитирани на международните пазари, решиха още депутатите. Те отхвърлиха предложението на Орешарски след 1 октомври 2012 г. да не може да се емитира дългосрочен държавен дълг, съобщи БНР.