По всичко личи, че краят на годината да бъде период на стачки и протести. След като през изминалата седмица учените от БАН обявиха, че започват протести заради драстично орязания бюджет на академията, а днес дата за стачка определиха и служителите в БДЖ, заради намеренията на ръководството да съкрати 2000 души, готовност за протестни действия заявиха и работещите в "Спешна помощ". Това съобщи на пресконференция на ръководството на Българския лекарски съюз д-р Анелия Маждракова от Центъра за спешна медицинска помощ в София, предава агенция КРОСС.

"Ние ще внесем отворено писмо до Президента, Премиера и Парламента в сряда. Ще изчакаме търпеливо и ако не последва отговор ще започнем процедура за протестни действия", каза д-р Маждракова. От БЛС пък заявиха, че ще подкрепят изцяло протеста и ще помогнат с каквото могат.

По думите на Анелия Маждракова, основният проблем пред спешната помощ у нас е липсата на закон за спешната помощ и на реална реформа. Според нея, прехвърлянето на спешните центрове към болниците ще ги принуди да обслужват само здравноосигурени лица. "А всички знаем, че в България повече от 2 млн. души нямат здравни осигуровки", посочи тя.

"Преминавайки към болниците, смятаме, че ще се наруши квалификацията на лекарите, защото там липсва необходимата апаратура", допълни д-р Маждракова.

По думите й, в центровете за спешна помощ има около 80 свободни места, а желаещи липсват.

"Спешната помощ е и част от националната сигурност. Прехвърлянето й към болниците ще направи така, че при евентуални бедствия или аварии няма да се реагира адекватно", предупреди тя.

Д-р Димитър Ленков – главен секретар на БЛС, посочи, че начинаещите лекари в спешната помощ получават 550 лв. заплата, купони за храна за 12 часа в размер на 2 лева, а нощният труд се заплаща по 0,50 лв. на час. Специалистите взимат 650 лв., шофьорите пък са на 340 лева.

Лекарите настояват спешните центрове да са към районните здравни инспекции, а не към областните болници, които според тях, няма как да приемат лечението на лицата без здравни осигуровки.

Според Анелия Маждракова, системата на спешния тел. 112 е неработеща: "Приемат се неточни адреси, операторите не могат да преценят коя диагноза е спешна и коя не. Бъркат се адреси на улици с еднакви имена в различни градове. На 112 отказват да ни дадат информация в кои болници има места. Средно между 10-15 минути се забавя изпращането на адреса от кол центровете на тел. 112 до диспечерите в спешните центрове. Много често при инциденти пък изобщо не се уведомява полицията и се налага лекарите да изчакат пристигането на униформените".

От БЛС предлагат създаването на Публичен регистър на социално слабите пациенти, така че когато те бъдат обслужени. "Много често такива пациенти влизат в системата през спешната помощ, отиват в лечебните заведения и лечението им в крайна сметка остава за сметка на болниците", обясниха лекарите. "Имаше една идея на ГЕРБ за въвеждането на т.нар. здравни ваучери, също заложена в управленската им програма. Те биха могли да обезпечат заплащането на лечението на пациентите от публичния регистър", посочи д-р Ленков.

"Още от догодина трябва да има практически заложен механизъм за заплащане лечението на неосигурените, защото в противен случай то ще продължава да се поема от болниците и те да трупат дългове", заяви той.