Какво поглъща черната дупка? Как се създава наблюдаваният край нея "приток" на материя? Международен екип от астрономи, които изследвали средата около една от най-светещите супермасивни черни дупки, известни на учените, се е опитал да отговори на тези въпроси, съобщи Франс прес.

Разположена на 500 милиона светлинни години от Земята в галактиката Маркариан 509, тази черна дупка е 300 милиона пъти по-масивна от Слънцето и продължава да нараства всеки ден, се казва в комюнике на Европейската космическа агенция (ЕКА).

С помощта на 5 космически телескопа, сред които "ХММ-Нютон" и "Интеграл" на ЕКА, средата, обгръщаща супермасивната черна дупка, е разкрила част от мистерията си. Прахът и газовете, които падат в черната дупка, образуват въртящ се около оста си диск. Преди да бъдат погълнати от нея, те се движат спираловидно с огромна скорост, излъчвайки силна светлина.

Черната дупка не поглъща цялата материя, която я обгръща. Енергията от лъчението е толкова голяма, че част от газовете са изхвърлени надалеч с голяма скорост. Огромните газови мехури, които се отскубват от средата около централната черна дупка в галактиката Маркариан 509, се движат в космическото пространство със скорост няколко милиона км в час. Тези "ветрове" в центъра на галактиката са с температури между 20 000 и 1 милион градуса по Целзий в зависимост от различните им съставки, уточнява Френският национален център за научни изследвания.

За своя голяма изненада астрономите констатирали, че повечето газове в тези "ветрове" произхождат от райони, които се намират на около 15 светлинни години от централната черна дупка. Следователно захранващият черната дупка резервоар от прах и газ е по-отдалечен, отколкото смятаха досега астрономите.

Над диска от материя, обгръщащ супермасивната черна дупка, астрономите открили също корона от много горещи газове с температура десетина милиона градуса по Целзий. Според астрономите присъствието й позволява да се разберат по-добре въпросното лъчение и наблюденията върху други галактики със супермасивни черни дупки. Резултатите от изследването са публикувани в Astronomy & Astrophysics.