През 1870 г. Рим е включен в обединена Италия и става нейна столица

На 21 април Рим - Вечният град, символично отбелязва своята 2779-а годишнина. Датата е приета като първия ден на града през 753 г. пр. Хр. Въпреки че историческата достоверност на този момент остава обект на научни спорове, легендата за Ромул и Рем, отгледани от вълчица и разделени от съдбоносен конфликт, продължава да стои в основата на римската идентичност. Днес празникът се превръща в мащабно културно събитие, което съчетава антични възстановки, шествия и исторически спектакли, привличащи участници и зрители от цял свят.

Според Google Trends интересът към Вечния град не стихва, тъй като българите често избират Рим за дестинация при пътуванията си, както за работа, така и за почивка. Спад се забелязва единствено преди православния Великден, когато мнозина от нас предпочетоха да останат вкъщи за празниците.

Близнаците Ромул и Рем са синове на весталката Рея Силвия и бога на войната Марс. Отгледани от Капитолийската вълчица в пещерата Луперкал, двамата братя решават да основат град на мястото, където са израснали, но спорът за точното му местоположение завършва с убийството на Рем от Ромул, който впоследствие основава града на хълма Палатин и става негов първи цар.

Официално приетата дата е определена през I век пр. Хр. от римския учен Марк Теренций Варон, който се опира на по-ранни изчисления на философа и астроном Луций Таруций Фирмиан. Тази хронология и до днес остава символична основа на римската история и идентичност.

Снимка: iStock

Рим започва своето развитие като малко селище на хълмовете край река Тибър, но постепенно се превръща в една от най-влиятелните цивилизации в човешката история. Според традицията след митичния период на царете, започващ с Ромул, през 509 г. пр. Хр. се установява Римската република. Тогава властта вече не е в ръцете на един владетел, а се разпределя между магистрати, Сенат и народни събрания, което поставя основите на сложна политическа система.

В следващите векове Рим се разширява чрез завоевания в Италия и извън нея, като постепенно се превръща в доминираща сила в Средиземноморието. Ключов момент са Пуническите войни срещу Картаген през III–II век пр. Хр., след които Рим утвърждава контрола си върху големи територии. Вътрешните социални и политически конфликти обаче постепенно отслабват републиканските институции.

През I век пр. Хр. републиката се трансформира в империя. Възходът на личности като Юлий Цезар и Октавиан Август води до концентрация на властта и началото на принципата - първата фаза на Римската империя. В този период Рим достига своя териториален и културен връх, като се разпростира от Британия до Близкия изток и от Рейн до Северна Африка.

Снимка: iStock

От III век нататък започва постепенното отслабване на Западната Римска империя под натиска на вътрешни кризи и външни нашествия. През 476 г. се приема символичният ѝ край с детронирането на последния западноримски император. Източната част - Византия - обаче продължава да съществува още близо хилядолетие.

През Средновековието Рим се трансформира в религиозен център на християнството и става седалище на папството. Градът постепенно губи политическата си роля, но запазва огромно духовно и културно значение. По-късно, в Ренесанса, Рим преживява нов разцвет като център на изкуството, архитектурата и науката, привличайки творци като Микеланджело и Рафаело.

Преди 1870 г. Рим не е бил част от обединена Италия, защото такава държава тогава просто не е съществувала. Вместо това Апенинският полуостров е бил разделен на множество отделни владения.

Рим е бил център на Папската държава - теократична монархия, управлявана директно от папата. Тя възниква постепенно през Средновековието и официално се оформя като светска власт на папството, която контролира значителна част от Централна Италия.

Папската държава е била: независима политическа и териториална власт на папата. Включвала територии в Лацио, Умбрия, Марке и Емилия-Романя (в различни периоди) със столица Рим. Управлявана като монархия, но с религиозен глава (папата).

През 756 г. френският крал Пипин Къси дарява територии в Централна Италия на папата. Така се поставя основата на Папската държава, която съществува в различни форми почти до XIX век.

През XIX век Италия преминава през процес на обединение, наречен Рисорджименто. Постепенно различните италиански държавици се обединяват в единна кралство. През 1861 г. се създава Кралство Италия, но Рим все още не е включен.

Рим остава под контрола на папата и френски гарнизон, който го защитава. През 1870 г., по време на френско-пруската война, Франция изтегля войските си. Италианската армия влиза в Рим (т.нар. „Пробив при Порта Пиа“) и го присъединява.

От 1870 г. Рим става столица на обединена Италия, а през 1871 г. официално е утвърден като такава. След включването на Рим в Италия, папата отказва да признае новата власт и се оттегля във Ватикана. Този „Римски въпрос“ се решава чак през 1929 г. с Латеранските споразумения, когато Ватикана става независима държава.

Оттогава той се развива като модерна европейска столица, съчетаваща антично наследство, религиозно значение и съвременен политически живот. Днес Рим остава уникален град, в който пластове история от различни епохи съжителстват в едно пространство.

В съвременен Рим годишнината се отбелязва с традиционния фестивал „Рождеството на Рим“ (Natale di Roma), който се провежда от 90-те години на XX век. Програмата включва исторически възстановки, гладиаторски битки, шествия и ритуални сцени, които започват от Циркус Максимус и привличат участници от множество държави, специализирани в антични реконструкции.

Снимка: iStock

Любопитни факти за историята на Рим

► Рим не е бил основан на „празно място“
Археологически находки показват, че районът около хълмовете на Рим е бил обитаван още преди традиционната дата 753 г. пр. Хр. Селища там е имало вероятно още през бронзовата епоха, което означава, че легендата за Ромул и Рем е по-скоро символично обяснение, отколкото исторически факт.

►Ромул и Рем не са единствената версия за произхода
В античността съществуват различни версии за основаването на града. Една от тях свързва римляните с митичния троянски герой Еней, който след падането на Троя се установява в Лациум. Тази линия по-късно е използвана, за да се даде „благороден“ произход на Рим.

► Римляните са имали „забранена зона“ в града
Още в ранната история съществува т.нар. pomerium – свещена граница на града, в която не се е разрешавало носене на оръжие или погребения. Това е било символично разделение между свещеното пространство на Рим и външния свят.

► Римската република е била с „балансирана власт“
Системата включвала консулите (двама избирани управници), Сената и народните трибуни с право на вето. Идеята е била никой да не концентрира прекалена власт - нещо, което по-късно се разпада и води до империята.

► Римската империя е имала „пътна мрежа от 400 000 км“
В разцвета си Римската империя изгражда огромна система от пътища, от които около 70 000 км са основни пътища с каменна настилка. Оттук идва и изразът „Всички пътища водят към Рим“.

► Колизеумът е имал сложна „подземна сцена“
Под арената е съществувал сложен механизъм с асансьори и люкове, чрез който животни и гладиатори са излизали внезапно на сцената, създавайки ефект на изненада за зрителите.

Снимка: iStock

► Рим е бил първият „милионен град“ в Европа
В периода на империята населението му достига около 1 милион души - изключително число за античността и чак до индустриалната епоха почти ненадминато в Европа.

► Водопроводната система е била по-напреднала от много съвременни градове по-късно
Акведуктите на Рим доставят милиони литри вода дневно. Част от системата работи толкова добре, че отделни акведукти се използват в различни форми и до днес.

► Ватикана е най-малката държава в света
След Латеранските споразумения от 1929 г. Ватикана става независима държава в рамките на Рим, което прави столицата уникална – град в град-държава.

► Рим се „строи върху себе си“ от векове
Много сгради в днешния Рим са изградени буквално върху руините на по-стари римски постройки, което прави града своеобразен „жив археологически слоест музей“.