Незначителна облачност 20 °C

От първата искра до вековния пламък. 100 години читалище „Нов живот“ - Момчилград

KULOV 900 прегледа 0 коментара
1 2
×

Народно читалище „Нов живот“ – Момчилград е една от най-значимите културно-просветни институции в града и носител на духовната памет на местната общност. Неговата история започва през 1926 година в тогавашния град Мастанли (Момчилград) – период, белязан от стремеж към културно утвърждаване и обществено развитие.

          След придобиването на статут на окръжен център съгласно протокол № 37 от 22 февр. 1920 г. на МС  в Мастанли (Момчилград) се създават предпоставки за развитие на просветни и културни институции. Липсата на организиран културен живот и ограничен достъп до книги и образование пораждат необходимостта от създаване на читалище – духовно средище, което да обедини хората около знанието, културата и традициите.

          С устав № 475 от 1926 г. Върховният читалищен съвет утвърждава създаването на читалище „Нов живот“ - Момчилград, то е основано на 19.02.1926 г., а името му „Нов живот“, което носи в себе си оптимизма на следвоенното време и надеждата за духовно възраждане. За негов първи председател е избран учителят Емин Аптулов, а за секретар Симеон Христов Ангелов. Първата сграда, в която се помещавала читалището била зданието на Аргир Михайлов, което всъщност е било кафене. По това време членовете на читалището наброявали около 20 души българи и турци. Дейността на читалището е била слаба, по това време разполагали с един радиоапарат с батерии единствен в града, откъдето научавали новините.

           По активна читалищна дейност се развива след 1937 г., като започнали да се изнасят сказки, реферати, беседи, правели се вечеринки, забави и други културни мероприятия.

          През 1938 г. се поставят основите на читалищната сграда, днешното кино „Димитър Благоев“, която била построена на два етапа, единият през 1938 г. и довършването й след 9 септември 1944 г.

           Нова страница в историята на читалището се отваря през 1943 г., когато е утвърден неговият нов устав.

          Към 1949 г. читалищната общност значително нараства, сплотена около общата културна кауза. Книжовният фонд на библиотеката вече наброявал 2 000 тома, готов да удовлетвори жаждата за знания на многобройните читатели. Специално внимание се отделяло на най-малките чрез отделна детска библиотека, превърнала се в любимо място за ежедневно посещение на учениците. Създават се хор, театрална трупа, струнен оркестър и много други. Редовно се използвала радиоуредбата, изнасяли се различни лекции и беседи.

          Към читалището през 1969 г. е открита музейна сбирка с три зали - Археология, Революционно движение и Етнография, която имала за цел да даде своя принос за патриотичното и интернационално възпитание на жителите на града.

          През 1976 г. с указ № 944  Държавния съвет на Народна република България  награждава читалище „Нов живот“ с орден „Кирил и Методий“ за активната му народополезна дейност.

          През годините читалището развива богата художествена самодейност, поддържа библиотечен фонд, съхранява традициите и подкрепя млади таланти. То преминава през различни исторически периоди, но остава стабилен ориентир  и място за духовно общуване, творчество и съхраняване на местната културна идентичност.

          През последните години облика и дейността на читалище „Нов живот“ са неразривно свързани с Камбер Камбер – утвърден художник, чиито багри са се превърнали в част от идентичността на града. Като ръководител на институцията, той превръща картинната галерия в живо средище на изкуството, където лично предава опита си на новите поколения.

          Днес, почти век след своята първа искра, Народно читалище „Нов живот“ продължава да гори като вековен пламък – символ на приемственост, устойчивост и духовна сила.

Изготвил: Радостина Делчева

Мл. експерт в Държавен архив – Кърджали


 




 

Коментари във Facebook

Коментари (0)

Влезте за да коментирате.

Все още няма коментари. Бъди първият!

Още от категорията

Свързани новини