Консултациите на президента Илияна Йотова с парламентарно представените партии за назначаването на служебен министър-председател приключиха. В следващите дни държавният глава трябва да обяви кой ще бъде кандидатът за служебен премиер, а след това – да издаде указ за съставяне на служебно правителство и насрочване на предсрочни парламентарни избори.

Още в края на януари Йотова проведе срещи с всички потенциални служебни премиери, предвидени в Конституцията. Петима от тях заявиха готовност да поемат поста: подуправителят на Българска народна банка Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и неговите заместници Маргарита Николова и Силвия Къдрева.

По време на днешните консултации три парламентарни групи – АПС, МЕЧ и „Величие“ – заявиха, че според тях Андрей Гюров е най-подходящият избор за служебен министър-председател. От АПС подчертаха, че обществото очаква служебен кабинет, който да гарантира честни и прозрачни избори, с нулева толерантност към купения и корпоративния вот.

Президентът заяви, че основната задача на бъдещото служебно правителство ще бъде организацията на изборите – така, че те да бъдат честни, прозрачни и добре подготвени, и че приоритет остава стабилността и сигурността на гражданите.

Напрежение възникна по време на срещата с МЕЧ, след като лидерът на формацията Радостин Василев обяви, че консултациите са безсмислени и напусна президентската институция. В отговор Йотова заяви, че няма да се отказва от своята биография и че част от участниците са използвали срещата за предизборни послания.

От „Величие“ председателят Ивелин Михайлов посочи, че не познава лично кандидатите, но според него Гюров е „контрапункт“ на политическия модел, олицетворяван от Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Какво следва оттук нататък

След приключването на консултациите с парламентарно представените партии президентът няма фиксиран срок в дни, в който да назначи служебен министър-председател. По Конституция обаче държавният глава е длъжен да действа без неоправдано забавяне.

На практика това означава, че след края на консултациите следва възможно най-бързо да бъде посочен кандидат за служебен премиер, а след това с указ да бъдат назначени служебното правителство и датата за предсрочните парламентарни избори.

Утвърдената практика показва, че този процес обикновено отнема няколко дни, най-често до седмица, освен ако няма извънредни обстоятелства.

Ключовият конституционен срок е свързан с изборите. След назначаването на служебното правителство президентът е длъжен да насрочи избори в срок до два месеца.

С оглед на заявеното намерение изборите да се проведат на първата възможна дата след Великден, назначаването на служебния министър-председател и кабинета се очаква в рамките на следващите дни, за да бъде спазен изборният календар.