Ирония е, че точно Радев създаде прецедент с най-високата институция

Живеем в интересни времена. Гледаме Давос, разучаваме Гренландия, за първи път сме с президент в оставка и жена в същия стол. Трудно картината може да се схване, макар елементите вероятно да са свързани. Нека все пак опитаме с родната уникалност:

Нов шеф

Два дни след обявеното оттегляне нищо за партийните намерения на Румен Радев не се знае. Обаче е известно, че Бойко Борисов му има вяра. Доган приветства, също ИТН, „Величие“, МЕЧ и „др." като Васил Божков. Делян Пеевски мълчи, а БСП се хвали с президент (Илияна Йотова). ПП-ДБ поставя условия без да каже „никога с Радев“ - няма и смисъл след двукратно „никога с Борисов“. Думичката „Боташ“ не влезе в ничий наратив. Беснее единствено Костадин Костадинов, призовавайки Радев да обещае напускане на НАТО. Накратко: Няма Джаро, няма Маро, системата се пренастройва към новия играч. Пък който се прави на антисистемен - все така си се прави без полза.

Стари нрави

Междупартийните нрави доста приличат на тия от 2001 г. (Симеон Сакскобургготски, НДСВ) и ония след 2006 г (Бойко Борисов, ГЕРБ). Но още повече прилича поведението на социолози, телевизионни клиенти, медии, почти същите от тях - рейтингът на Радев гони 150%, той е Орбан в панталони (Нинова бе в пола), също е добър баща, син, съпруг, съсед; той е смел, любознателен, съвестен, работлив, приветлив. Колко от всичко това хваща дикиш пред публиката е спорно. Но е безспорно, че голяма част от българите харесват Радев, поради което е и всичко случващо се. Той е новото упование, надежда - на всеки според аршина, акъла, целите. Той е Месия 3.0.

Държавата...

Тя е в голяма криза отдавна, знае се. Официалното обяснение е, че Радев тръгва да я оправя, макар да са неизвестни програмата и хората, с които ще оправя. Обаче дори да са добри намеренията, факт е един прекрачен Рубикон - най-високата институция в държавата не струва, щом може да се напусне при мирно време и добро здраве. Причината за напускането е партията, личното участие на партийния терен. Няма саможертва, има жертва - институционализмът. Печелят въпросната партия, личното участие, собственото политическо дълголетие. Печелят и мераците на тия, които отдавна броят дните за трудоустройване чрез новата партия (президентството е тясно за всички, следва да се признае). Печелят по-горе посочените от яслата. А дали все пак и държавата някога ще спечели? Един от подходите в науката се нарича „ретроспективен“. Тоест, ползва се опитът на историята. Ако чрез първите двама месии се прогнозира третият, отговорът е предопределен. Който може чрез научен подход, а не стихотворения, да предскаже добро бъдеще - да заповяда!  

Тук следва да се направи уточнението, че българското общество - от редовите хора през интелектуалците до държавния апарат - е месиански ориентирано без изключения. Например електоратът на ПП-ДБ твърди за себе си, че не е такъв. Но, кажете им, например, че „Кирил и Асен“ струват под 5 стотинки - ще видите, че и той е такъв. Тоест, след Месия 3.0 единственото ново, което може да се случи някога, е Месия 4.0.

Само въпроси

Най-близкото бъдеще е отвсякъде любопитно. Много трудно за около 2 месеца може да се направи нещо като партия, годна за участие в избори. Ще се ползва регистрация, но чия? Ще са нужни представители в секциите, но кои (на ДПС-Доган ли, нима...)? Пак според опита, още при първото споменаване на имената в листите ще настанат скандали - принципно няма как да попаднат само чисти хора, не могат и конкретно поради много причини. Изключително е интересно как ще отиграят Радев и корифеите му задачата. По-вероятно е да не се появи нищо ново, достойно за учебниците по политология. А да се разчита на мантри, самонавиване (e това е наука, част от новата психология!) и на все същата лична харизма.

И един голям въпрос е вече отворен, май завинаги напред: какво би спряло един президент, който и да е той, да се оттегли от най-високата институция, поверена му чрез най-висока мажоритарно делегирана отговорност (не в бъдеще, а вече делегирана) - ей тъй да се оттегли, по каквато и да е причина. При добро желание винаги може да се изнамери мотив „в името на хората“. Нищо вече няма да го спре, създаден е прецедент - ирония е, че точно „уставнякът“ Радев го направи. 

ДИЯН БОЖИДАРОВ