Днес излезе доклад на международната правозащитна организация Human Rights Watch за качеството на въздуха в Димитровград и връзката му с ТЕЦ „Марица 3“. Така се оголи неудобната истина, че жителите на региона са директно засегнати от работата на централата.

Human Rights Watch отдели месеци труд и разчиташе на екип от специалисти в различни области, за да изработи доклада „Като затворник в дома си – въглища подхранват токсичния въздух в България“.

За целите на разследването на място работиха експерти от Ню Йорк, Брюксел и Париж. В доклада се доказва нещо, което жителите на Димитровград осъзнават от години, но което не намира решение – замърсеният въздух и неговото негативно влияние върху здравето им. Сега обаче проблемът в Димитровград става световно достояние: докладът ще бъде публикуван в международни медии и разпратен до организации по целия свят.

Трябваше ли експерти от далечни държави да ходят по домовете на хората, да слушат хриповете на болните деца и тревогата на техните родители, за да потвърдят очевидното – че градът редовно е подложен на токсичен въздух, и че основният източник според институциите и доклада е ТЕЦ „Марица 3“?

Отговорът се оказва „да“.

Както писахме още през февруари, международният екип на Human Rights Watch пристигна в Димитровград и региона, за да проучи от първоизточника на какво е изложено населението след възобновяването на работата на въглищната централа през 2021 г.

Експертите проведоха срещи:

• с институции на местно и национално ниво,
• с граждански активисти,
• със здравни специалисти,
• и – най-важното – с жителите, които при всяко замърсяване усещат негативното влияние върху себе си и децата си.

Докладът не просто описва проблема. Той го разголва.

В резюмето си Human Rights Watch започват с историята на Боби – момче на едва 7 години, с хронична астма. Детето, което пропуска училище не защото не иска да учи, а защото въздухът го разболява. Майка му живее в постоянна тревога. Боби казва простичко:

„Искам управляващите да знаят, че не желая повече да съм болен и искам да дишам чист въздух.“

Колко още деца трябва да го кажат?

Боби не е изключение. Според местните лекари бронхит, астма и рак на белия дроб са значително по-чести от средното за страната. Статистиката на държавата също го показва: димитровградските деца боледуват повече от тези в съседните градове.

ТАзи статистика бе показана в Димитровград и от национална лекарска мрежа "Въздух за здраве", които цитираха данни на РЗИ Хасково за 2022 година, които показват, че област Хасково е на първо място в страната на новозаболели по причина дихателни заболявания, като процента е 19.80% от общата заболеваемост. За областта на второ място се нареждат болестите на кръвообращението, включително сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания. В доклада се казва, че в предвид наличните научни данни в литературата, може обосновано да се допусне, че възникването на тези заболявания отчасти би могло да се свърже с продължителното излагане на замърсен въздух (напр., замърсители като фини прахови частици и серен диоксид).

До вчера това беше „локален проблем“.
Днес е международно признато нарушение на човешките права.

Human Rights Watch анализира публични данни от АИС „Раковски“ и от три несертифицирани станции в града (две на общината и една на гражданското обединение „Дишай, Димитровград“). Организацията разговаря с институциите, кореспондира с ТЕЦ „Марица 3“ и стига до ясен извод:

Работата на ТЕЦ „Марица 3“ е най-силният определящ фактор за нивата на серен диоксид (SO₂) в Димитровград.

Самите институции казват в писмо до HRW:

„Източникът на емисии на серен диоксид на територията на Димитровград е ‘Марица 3’.“

Колкото и пъти да е спирана и санкционирана централата, толкова пъти е възобновявала дейност.
Въпреки протестите на хората, въздухът продължава да е мръсен.

Докладът е пределно ясен: без сериозна промяна в политиката Димитровград няма шанс да покрива новите европейски стандарти след 2026 г.

Документът е не само научен, но и правозащитен. HRW говори за:

• нарушено право на здраве,
• нарушено право на чиста околна среда,
• нарушено право на образование (заради пропусканите занятия),
• социална изолация, защото хората стоят по домовете, когато започне „обгазяването“.

Димитровград вече не е локален случай. Той е европейски проблем. Преди три месеца екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ подадоха жалба до Европейската комисия заради дългогодишните нарушения на четири въглищни централи, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. ТЕЦ „Марица 3“ е една от тях.

Ако Human Rights Watch не беше дошла, ако не беше анализирала, ако не беше срещнала Боби и десетки като него… щеше ли някой у нас да го признае толкова ясно?

Какво казва това за институционалната отговорност?
Какво казва за начина, по който държавата слуша собствените си граждани?

Проблемът стои нерешен четири години. Къде е отговорността на държавата? Ако досега държавата е неглижирала проблема в Димитровград, сега става ясно, че той трябва да намери решение – защото тя не полага нужната грижа за жителите си.

Държава, която не може да защити децата си от въздуха, който дишат, не е просто слаба – тя е държава, която е забравила за кого съществува.

Трябва да има промяна. Държавната безпомощност и нежелание да реши проблема се виждат отдалеч – от Европа и от света. Още преди 130 години Алеко Константинов чрез Бай Ганьо казва:

„Европейците все ни се смеят, ама ние пак си караме по нашему.“

Така ли ще продължаваме?

Решението не може да чака. Европа затяга правилата за качеството на въздуха. България отлага и губи стотици милиони, а Димитровград страда.

В доклада се посочва:

• ЕС въвежда по-строги стандарти до 2026 г.,
• България отложи отказа от въглищата до 2038 г.,
• HRW предупреждава за риск от загуба на 1.2 милиарда евро по Фонд „Справедлив преход“,
• Проучване от 2024 г. отчита 333 допълнителни смъртни случая годишно заради въглищните централи,
• Вредите за здравето струват на страната 742 милиона евро годишно.

Как може изборът да е труден?

Продължаваме по път, по който губим близки хора, боледуваме и плащаме стотици милиони. Вместо да поемем към чиста енергия, а допускаме централи като „Марица 3“, които не се модернизират на нужното ниво, за да предотвратят замърсяването да диктуват цената – в човешко здраве.

Докладът не казва нищо ново за Димитровград.
Но казва нещо, което държавата най-накрая трябва да чуе.

Светът ни гледа.
Експертите говориха.
Данните са ясни.
Препоръките също.

Димитровград има право на чист въздух.
И няма повече място за отлагане.

Може да видите доклада от ТУК

Кратко резюме на доклада на Български може да видите от ТУК