МВнР е впрегнало всички ресурси, но без успех да спре антибългарската кампания на Скопие

Министерството на външните работи (МВнР) използва „пълния дипломатически капацитет, инструментариум от ресурси и съществуващи канали за комуникация с европейските институции и всички наши международни партньори“, за да отстоява българската позиция за Северна Македония, посочва външният министър Георг Георгиев. 

МВнР е изпратило указания до всички български посолства и постоянни представителства зад граница за провеждане на срещи на най-високо ниво, за да представят българската визия по казуса. 

Македонските управляващи отказват да изпълнят основното изискване, за да започне страната им реални преговори за членство в ЕС – вписването на българите в конституцията. 

Воденото от ВМРО-ДПМНЕ правителство развива мощна антибългарска кампания, чиито основни опорки са, че България ще продължи да има нови и нови условия и че е възможно Скопие да договори с ЕС по-добри условия.

Георгиев посочва в отговор на парламентарен въпрос от ПП-ДБ, че България вече е предупредила, че евентуално анулиране на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на Северна Македония и България, ще „представлява едностранно отхвърляне от Северна Македония на ключов елемент от договореностите от м. юли 2022 г. с всички произтичащи от това последици за европейския път на страната кандидат“. 

Европейският консенсус от 2022 година бе отразен в преговорната рамка на Северна Македония. Съгласно протокола, подписан на 17 юли 2022 в София от министрите на външните работи на Северна Македония и България Буяр Османи и Теодора Генчовска, за да започне Скопие реални преговори за членство в ЕС трябва да вкара българите в конституцията и да има напредък по решаването на спорните исторически въпроси.

Македонският конституционен съд обаче бе сезиран от бившата македонска депутатка Лиляна Поповска, която поиска отмяна на протокола, позовавайки се и на Виенската конвенция за правото на договорите, с мотива, че протоколът противоречи на императивните норми на международното право.

Тя посочва, че в Северна Македония процедурата е била непрозрачна, за разлика от България, където парламентът е обсъждал текста преди подписването му.

„Мобилизирани са всички налични ресурси и утвърдени канали за комуникация, с цел защита на българския национален интерес“, посочва още външният министър. 

На този фон президентът на Словакия Петер Пелегрини каза в Скопие по-рано тази седмица, че „ЕС прави голяма грешка и поема рискове“ в процеса на присъединяването на Западните Балкани. 

„Вашата страна е част от процеса от 20 години и трябваше да вземе трудни решения. И въпреки това все още няма отговор на въпроса кога вашата държава ще се присъедини към ЕС. ЕС поема рискове с този процес. Ние, като Словакия, сме на ваша страна и ви подкрепяме по всички възможни начини, защото вярваме, че бъдещето на ЕС е в разширяването, а част от това е сигурността, особено на този регион“, заяви Пелегрини.

По думите му Словакия е голям поддръжник на интеграцията на Северна Македония в ЕС, а с тази интеграция не трябва да се злоупотребява.

„Съгласен съм, че присъединяването ви трябва да зависи само от изпълнението на критериите и нито една държава не трябва да злоупотребява с това, забавяйки вашето присъединяване.... “, каза Пелегрини.

Австрия, Германия, Италия и Словения вече инициират промяна в процеса на вземане на решения от Европейската комисия за присъединяване на страните кандидат-членки на ЕС, предвиждаща квалифицирано мнозинство по отношение на „техническите междинни стъпки“ и единогласие за начало и край на преговорите.

Инициативата бе представена в Скопие от австрийския министър за Европа Клаудия Плаколм.

Засега македонската кампания дава ограничени резултати, най-вече на ниво Европейски парламент. 

Към момента ЕК е категорична, че няма да променя условията за членство.

България обаче не успява да спре и говора на омразата и непрекъснатите провокации, които идват от страна на Скопие. 

Заради съпротивата на македонските управляващи страната бе разделена от Албания по пътя към ЕС. 

Никола Лалов