Цвета Караянчева:Отварянето на Маказа бе плод на усилията на поколения родопчани!
1. Г-жо Караянчева, изминаха 12 години от отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея”. Каква е равносметката днес ?
-През 2013 г се сбъдна една отколешна мечта на поколения родопчани – отвори се проходът Маказа и всички жители на региона и на страната получиха възможност да пътуват до Бяло море за час и половина – нещо немислимо до преди едно десетилетие. Без преувеличение можем да наречем събитието историческо. Реално този граничен пункт бе най-пряката връзка между България и Гърция и за щастие той се построен на територията на област Кърджали. Виждаме, че от това предимство се ползваха и продължават да се ползват не само граждани на Европейския съюз, но и от такива от трети страни. Като част от паневропейския транспортен коридор № 9 пътят през Маказа е инструмент за икономическа интеграция на страните по направлението Север-Юг, за преодоляване на регионалните неравенства и намаляване на изолацията на периферните райони, особено сега след влизането ни в Шенген и отпадането на граничния контрол.
2. Вие бяхте народен представител, когато бе открит ГКПП „Маказа-Нимфея”. Сблъскахте се с редица проблеми преди финализирането на проекта. Припомнете ги.
-Знаем колко важен бе проектът „Маказа" за трансграничното сътрудничество, за икономическото оживление на районите от двете страни на границата и за връзките между населението в битов план.
Разбира се, покрай еуфорията около рязането на лентата, чиято 12-та годишнина отбелязахме на 9 септември, като че ли забравихме усилията, положени за отварянето на границата и, без да омаловажавам направеното от редица български политици и дипломати в годините, трябва да отдадем заслуженото на първото правителство на ГЕРБ, което свърши огромна по обем работа. През 2009 г заварихме пътя Подкова-Маказа без Акт 16. Трасето не бе въведено в експлоатация, а вече бе компрометирано и трябваше спешно да се ремонтира с пари от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура". 4,5 млн лева бяха осигурени за отстраняване на активирало се свлачище. Площадката на бъдещия контролно-пропускателен пункт бе на кота нула, трябваше да се възложи изработването на ПУП, буквално да се свали хълмът и едва след това да започне строителството. На практика, българската държава трябваше да инвестира солидни средства за проектиране, подземна инфраструктура, оборудване, енергоснабдяване и комуникации, тъй като пунктът бе общ, но бе изграден изцяло на българска територия. При управлението на ГЕРБ бе построен и вторият лот от пътя през Маказа – от Подкова до Кърджали, 24 км на стойност 32 мн лева, както и реконструкцията на възловото кръстовище за „Веселчане“. България трябваше да навакса едно сериозно изоставане, да догони гръцката страна и през септември 2013 г да се поздравим с отварянето на пътя за Бяло море
-Възможно ли е разширение на пътя с цел преминаване на автобуси?
-Факт е, че Маказа обслужва сериозна част от пътникопотока по границата с Гърция, като интензитетът на движение е изключително висок през летните месеци . Евентуалното разширение на пътя неведнъж е обсъждано във времето с оглед на неговата натовареност и потребностите на бизнеса и туроператорите. Знаем, че от отварянето му насам действа ограничение за преминаване на моторно-превозни средства с тегло над 3,5 т. , а входът за ТИР-ове и автобуси не стои на дневен ред, заради липсата на Обходен път на Кърджали. Двата проекта са взаимосвързани.
4. Многократно експлоатирана е темата за околовръстен път на Кърджали. Кой проигра шансовете?
-Темата продължава да е болезнена за кърджалийци. Истината е, че проектът е жизненоважен за града ни, който се задъхва от трафика особено през летния сезон, но за жалост все повече се отдалечава във времето. През 2023 г. изтече действието на ОВОС и това реално върна нещата в изходна точка. Пътят е обект от национално значение, имаше готов, одобрен и съгласуван технически проект, стартираха отчуждителните процедури, издаде се разрешително за строеж на едно от землищата през 2018 г, заделиха се 2 милиона лева за обезщетяване на собствениците, но те така и не се усвоиха. Към днешна дата стойността на проекта е удвоена, заради високите цени и инфлацията. В момента има създадена работна група в АПИ, която да прецизира проекта и да
ускори процедурите доколкото е възможно.
Въпросите зададе: Георги Кулов
Коментари в сайта (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!