„Няма да уважа решението“: Босна е пред тежък конфликт

Милорад Додик многократно е обявявал, че ще проведе референдум за независимостта на Република Сръбска. Този път обаче той е в безизходица и няма какво да губи. Ще се разцепи ли Босна и Херцеговина?

Милорад Додик вече не е президент на Република Сръбска - една от двете административни части на Босна и Херцеговина. Върховният съд не уважи жалбата му и забрани той да участва в политически дейности за следващите шест години. Този процес продължи цели две години.

„Няма да ме свали чуждо правителство"

Прилагането на решението обаче няма да е лесно - Додик няма да се оттегли без битка. „Няма да уважа решението. Уважавам само волята на сръбския народ. Те са нагли и арогантни и очакват просто да се предам. Няма да го направя“, каза Додик след решението на съда и заяви, че остава президент на Република Сръбска. „Хората ме избраха, няма да ме свали чуждо правителство."

Това поставя Босна и Херцеговина на прага на конституционна криза. Сега Централната избирателна комисия на страната трябва да насрочи предсрочни избори за президент на Република Сръбска. Лидерите ѝ в Баня Лука обаче вече заявиха, че ще се противопоставят на такъв вот, „ако се наложи и с помощта на полицията“. Това ще обтегне още повече отношенията между трите етнически групи в страната - босненци, сърби и хървати. От 1992 г. в Босна се водеше кървава война, която приключи чак през 1995 г. с Дейтънското мирно споразумение.

Додик поддържа добри отношения с руския президент Владимир Путин   Снимка: press service of kremlin.ru

Референдум за независимост?

Правителството на Босна и Херцеговина вече обяви, че няма да толерира неспазването на препоръките на Централната избирателна комисия. Външният министър Елмедин Конакович, който е босненец, започна процедура по отнемането на дипломатическия паспорт на Додик, след като той вече не е на държавен пост. В същото време Република Сръбска се готви да проведе референдум - дали Додик да бъде свален от поста и дали територията да се отцепи от Босна и Херцеговина.

Додик пък продължа да да си изпълнява функциите на президент, въпреки че беше официално свален от поста. Той дори прие оставката на премиера и назначи нов, което пък означава , че новото правителство ще бъде нелегитимно пред Конституционния съд, тъй като не е назначено от действащ президент.

Доскорошният лидер на Република Сръбска многократно е обявявал и в миналото, че ще проведе референдум за независимостта на региона, но се стигна само един такъв, чиито резултати бяха анулирани. Този път ситуацията е различна - Додик е в безизходица и наблюдатели смятат, че вече няма какво да губи. Затова и навярно ще изпълни плана си за национално допитване по въпроса за независимостта.

Разделена опозиция

В това време опозицията на Додик в Република Сръбска се опитва да постигне консенсус за общ кандидат на предстоящите предсрочни избори. Това обаче е сложна задача - кметът на Баня Лука, който е лидер на Партията на демократичния прогрес - Драшко Станивукович, също се противопоставя на нови избори. Той обвинява най-важния международен дипломат в Босна, върховния представител, който следи за спазването на Дейтънското мирно споразумение, че е отговорен за кризата в страната, тъй като е приел закона, въз основа на който е осъден Додик. 

Бившият германски министър Кристиан Шмит е върховен представител за Босна и Херцеговина от 2021 година   Снимка: Elvis Barukcic/AFP/Getty Images

За другите опозиционни партии в Република Сръбска това е ясен знак, че Станивукович е на страната на Додик. „Маските паднаха. Станивукович трябва да действа така, както казват Вучич и Додик, и той получава сигнали от тях как да се държи, за да нанесе възможно най-големи щети на опозицията. И да предотврати единството“, коментира лидерът на опозиционната партия „Листа за справедливост и ред“ Небойша Вуканович.

През 1995 г. Сърбия подписа Дейтънското мирно споразумение. Понастоящем източната съседка на Босна се държи настрана от босненската вътрешна политика. Правителството в Белград досега е оказало само хладна вербална подкрепа - присъдата срещу Додик е „най-сериозният политически удар за сръбския народ от подписването на Дейтънското мирно споразумение“ и сръбският народ „няма да остане безмълвен“, заявиха от сръбската столица.

Унгария и Русия подкрепят Додик

Додик беше подкрепен и от Будапеща - премиерът на Унгария Виктор Орбан вече заяви, че досегашният президент на Република Сръбска е съден, защото „отказва да играе игричките на Брюксел“. По думите на Орбан Будапеща няма да уважи решение срещу Додик. Руското посолство в Босна също отхвърли решението на съда.

Хърватия обаче попари Додик, който иначе поддържаше добри връзки в страната - премиерът на западната съседка на Босна Андрей Пленкович призова Додик да се съобрази със съда и да не дестабилизира държавата. Хърватия също е страна по Дейтънското споразумение.

Милорад Додик не е първият президент на Република Сръбска, на когото е забранено да участва в политическия живот на страната. През 1999 г. тогавашният върховен представител Карлос Вестендорп освобождава президента Никола Попласен. Милорад Додик ръководи региона оттогава.