Докато всички говорим за красотата на българското Черноморие, едно нещо става все по-очевидно – не го заслужаваме. Посрещането на Джулая на плаж „Градина“ край Созопол се превърна в символ на всичко, което не работи в нашето общество: безотговорност, липса на контрол и тотално пренебрежение към природата.

Хората, които трябваше да се насладят на изгрева и новото начало, оставиха след себе си тонове боклуци – демонстрирайки колко обичат да се въргалят в собствената си кочина.

Организаторите мълчат, общините се задействат с почистване за наша сметка, а къде се скри полицията? Нали трябваше да има засилено присъствие...

Това е огледалото на обществото ни – вместо да поемем отговорност, очакваме някой друг да рине след нас. Вместо да пазим природата, я съсипваме. И да, виновни сме – всички. И тези, които идват, пият и изхвърлят фасове и бутилки, и тези, които си затварят очите, докато парите се търкалят в джобовете им. 

Джулай – денят, който трябваше да донесе ново начало и надежда, се превърна в гнусна локва от боклуци и пиянски вопъл. Символът на промяната се удави в собствената ни мизерия и равнодушие. 

Надеждата напусна партито, оставяйки ни да се оправяме с хаоса, който сами си създадохме.

Плажът не е кошче – той е домът ни. Ако продължаваме да го третираме така, скоро няма да имаме нито плаж, нито дом.

Констанца Илиева