„Случаят с убитото момиче в Хасково не ми дава мира. В тази връзка има няколко неща, които искам да кажа, преди темата да бъде изместена от поредния ужас.

Факт е, че полицията не си е свършила работата и оставките са абсолютно заслужени. Но дори и да беше реагирала по-бързо, вероятно отново щеше да е твърде късно. Истинският проблем е другаде и е много по-дълбок. А докато не започнем да говорим открито за него, ще продължаваме да повтаряме всеки месец „Нито една повече“ и ще гледаме безпомощно как случаите на пребити, осакатени и убити жени се трупат.

В повечето случаи момчетата не се раждат убийци. Предположението, че човек може свободно да разполага с чужд живот и тяло, се формира от средата, в която расте – както в реалността, така и онлайн. За първото е казано и написано много от хора, далеч по-компетентни от мен. Аз искам да обърна внимание на второто – ужасяващия бум на женомразко съдържание онлайн, насочено към най-младите момчета.
През последните месеци ми се наложи да проуча тези онлайн общности в детайл – отвъд Андрю Тейт и обичайните представи за „инсел“. Причината беше дипломната ми работа. Това, което видях, ме ужаси – не просто като човек и жена, а най-вече като сестра на 14-годишно момиче.

Много от съдържанието, на което попаднах, не мога да опиша тук, защото нарушава правилата на Фейсбук. Постове с десетки хиляди харесвания описват жените като „подчовеци“, говорят за мечти за военно положение, при което да нахлуят в домовете на съседки, съученички, братовчедки и да правят с телата им каквото си поискат. Тези общности имат собствен речник, благодарение на който често остават незабелязани при родителски проверки – може вие да не знаете какво е „f*id“, но най-вероятно поне едно дете около вас знае.
В по-смилаемата си форма това съдържание се разпространява чрез подкасти, шортове и „гидове“ за манипулиране на жени, с разкази за разликите между „жени с висока стойност“ (high value women) и останалите. То използва несигурностите, които неминуемо идват с пубертета, за да привлече нови членове. Често се използва подигравателен, унизителен тон към самите момчета, за да ги убеди, че насилието е единственият начин да получат романтична или физическа връзка. Учат ги, че жените им дължат телата и вниманието си.
Не знам дали Иван, който уби Магдалена и я натъпка в бидон, е бил част от такива общности. Но съм почти сигурна, че като хиляди други момчета на неговата възраст, е попадал на такива видеа – и дори да не е взаимодействал с тях, поне донякъде ги е запомнил.

Не можем да изтрием всеки подобен профил. Не можем да забраним достъпа до интернет. Не можем да избием тези идеи от главите им с „родителски шамар“.

Мисля, че единственото, което можем да направим, е да градим достатъчно силни реални общности, така че децата да не търсят принадлежност в подобни онлайн пространства. И да говорим открито за това. Това не е въпрос на ляво или дясно, либерализъм или консерватизъм. Това е въпрос на базов морал и ценности – християнски, общочовешки, както искате ги наречете.

Преди да започнем да проповядваме религия в училище и да очакваме децата да компенсират за липсата на добродетели в обществото, трябва много сериозно да говорим с тях за това, което гледат онлайн. Иначе си губим времето.
Бог да прости Магдалена. Дано семейството ѝ намери поне малко утеха."

Коментар на Анна Бодакова в социалните мрежи.

Анна Бодакова изучава Социология. Позната е заради медийните ѝ изяви – от печатни издания до радио и телевизия. Дъщеря е на Зорница Христова, преводач, журналист и автор на детски книги, и на обичания поет, литературовед, журналист и преподавател Марин Бодаков.