В последните три години от държавния бюджет са заделени 55.1 млн. лв. за партийни субсидии, разпределена между 25 формации. Помощта за партиите само за миналата година е коствала на хазната 17 694 569 лв. Това обаче не е най-сериозната сума, изхарчена за дейността на политическите формации. Година по-рано тя е била с 2 млн. лв. повече.

Данните оповести Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) от регистъра към Министерството на правосъдието за периода 2022 г. – 2024 г.

В редица страни в Европа е разпространена практиката да се отпускат държавни средства и това се възприема като важен елемент за поддържането на стабилна и независима политическа система. Субсидиите целят да гарантират, че партиите ще имат достатъчно средства, за да развиват дейността си целогодишно, а не само по време на предизборни кампании. Също така държавните средства намаляват зависимостта на формациите от частни донори и интереси.

В тази връзка международни организации като GRECO (Групата на държавите срещу корупцията към Съвета на Европа), Венецианската комисия и ОССЕ многократно подчертават, че държавното финансиране на партиите трябва да бъде базирано на ясни правила, да е прозрачно и да предоставя реални възможности за обществен контрол над разходването им. Така ще могат да се избегнат и рисковете от нецелесъобразно използване на субсидията.

Темата за партийната субсидия периодично се включва в обществения дебат у нас, но често се ограничена само до размера на отпусканите средства. Извън фокуса на дебатите остават възможностите за обвързването ѝ с друг критерий освен изборните резултати, въвеждането на механизми за повишена отчетност, разходни норми и др.

Съгласно действащото законодателство право на субсидия имат партиите и коалициите, които са излъчили представители в Народното събрание, а също и формациите, получили над 1% от гласовете. Държавната субсидия се определя всяка година със Закона за държавния бюджет. От 2020 г. насам тя се равнява на 8 лв. на получен действителен глас.

Назад във времето обаче е имало различни подходи за нейното формиране. Така например от 2005 г. до 2011 г. тя представлява процент от минималната работна заплата и варира между 1.50 лв. и 12 лв. за получен действителен глас. В края на 2011 г. обвързването на субсидията с МРЗ е прекратено, като депутатите получават правото свободно да определят размера ѝ със съответния Закон за държавния бюджет. Така през 2012 г. и 2013 г. държаната помощ за партиите продължава е фиксирана на 12 лв. За 2013 г. тя е намалена на 11 лв. след обществени критики заради медийни публикации и съмнения, че субсидията се използва от партийни лидери за екзотични екскурзии, заплащане на скъпи хотели, храни, напитки и аксесоари.

Такъв остава размерът ѝ до средата на 2019 г., когато е прието драстично редуциране на субсидията на 1 лв. за действителен глас. Причината е проведеният през 2016 г. национален референдум, на който един от въпросите беше „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?". С „да“ отговарят 2.5 млн. избиратели, което е 72.16 % от гласувалите (най-висок резултат в сравнение с другите въпроси на референдума – за мажоритарното и за задължителното гласуване).

Така, макар и със забавяне и съпротива от страна на партиите, волята на гражданите е зачетена. Този „символичен“ размер на субсидията обаче се запазва едва пет месеца – в периода август – декември 2019 г. От 1 януари 2020 г. парите бяха увеличени на 8 лв. за получен глас след като стана ясно, че много от партиите се затрудняват да наберат други по вид приходи. Размерът на държавното финансиране за партиите е и досега.

Какво показват данните за партийните субсидии?

В разглеждания период ГЕРБ се явява в коалиция със СДС и така размера на субсидията на двете партии е общо 15 031 115 лв. (съответно 14 377 436 лв. за ГЕРБ и 653 679 лв. за СДС). За разлика от тях обаче бившите им партньори в управлението от ПП-ДБ се явяваха както по отделно – през 2022 г., така и заедно след 2023 г. В състава на различните коалиции около двете формации влизаха партиите: ВОЛТ, Да България, Демократи за силна България, Зелено движение, Политическо движение Социалдемократи, Продължаваме промяната, Средна европейска класа. Така субсидията, която всички тези партии са получили в последните 3 г., е 15 117 497 лв.

Три парламентарни избора определят размера на субсидията за 2024 г. – тези от април 2023 г., както и от юни и октомври 2024 г. По-подробен преглед на данните за държавното финансиране, насочено към формациите през изминалата година, може да видите в графиката по-долу:

Проблемите с държавната помощ

Партийната субсидия в България остава тема, пораждаща въпроси за своята ефективност и прозрачност. Размерът ѝ се определя от политическите партии всяка година с приемането на държавния бюджет. Това решение обаче рядко се основава на ясни критерии или широк обществен дебат. В тази връзка е необходима реформа за формиране на субсидията. Тя може да предвижда обвързването на държавната помощ с обективен критерий, какъвто е средната работна заплата в страната. По този начин ще се осигури по-предвидима основа за партийното финансиране и ще има реален стимул за политическите партии да работят за икономическото развитие и повишаване на доходите на гражданите, смятат от ИРПС.

Обвързването на е субсидията единствено с изборния резултат е структурен проблем, който създава условия за краткосрочни кампанийни усилия и не стимулира партиите да развиват дългосрочна дейност. Този проблем може да се адресира например с въвеждане на изискване неизразходваните от субсидията средства да се връщат към държавния бюджет в края на годината. Това ще мотивира партиите да развиват дейност през цялата година, отговарящи на изискванията на законодателството.

Допълнителен проблем е липсата на механизми за отчетност и контрол върху предоставяните на партиите публични средства. В момента няма задължение субсидията да се декларира самостоятелно, защото годишните партийни отчети се подават в същия формат, в който и документите на всички юридически лица. Така се затруднява проследяването на различните видове приходи на формациите.

Проследяването на партийните разходи, извършени със средствата от държавната субсидия, е невъзможно. Данните от годишните отчетни форми не позволяват да се оцени дали държавните средства се изразходват ефективно. Още повече, че и самият Закон за политическите партии не дефинира присъщите на партиите дейности. Той не въвежда изисквания субсидията да се ползва за свързани с основната роля на партиите инициативи – развитие на гражданското образование, аналитична дейност, повишаване на политическата култура и участие в обществения дебат.

За да се постигне по-висока степен на отчетност и възможност за контрол на разходване на субсидията, следва да се въведе специална форма на годишен финансов отчет на политическите партии. Тя трябва да съответства на спецификите на партийното финансиране и да изисква конкретна и разбираема финансова информация. Такава форма задължително трябва да включва самостоятелно проследяване на средствата от държавната субсидия, посочват още от ИРПС.

По отношение на партийните разходи е необходимо внимателно да се набележат дефицитите в Закона за политическите партии и в него да се въведе дефиниция за присъщите на партиите дейности, допълват от там.