Що за социализъм ще правят позитанците в кабинет, контролиран от Борисов и Пеевски

Ако някой е хранил илюзии, че партия като БСП може да се промени, крайно време е да се отърси от тях. Каквато е била партията преди 10 години, такава ще бъде и занапред – при това в буквалния смисъл. Същите лица, същите високопарни лозунги, същите фалшиви обещания, че предстои нещо различно. А на „Позитано“ 20 дори не си правят труда да сложат нова опаковка на политико-идеологическите вехтории, които пробутват на избирателите.

Конгресът на БСП избра за партиен лидер Атанас Зафиров, дългогодишен депутат и апаратчик, в конкуренция с колегата му Борислав Гуцанов. Всъщност, няма никакво значение на кого ще се падне постът – двамата са като дует, който действа в пълен синхрон. Те заедно поведоха бунта срещу Корнелия Нинова през 2024 г. и накрая я отстраниха от БСП, въпреки че години наред безусловно я следваха и подкрепяха. Пак заедно вкараха партията в лагера на Бойко Борисов, като се съгласиха на коалиционно правителство с мандата на ГЕРБ-СДС. Че и влязоха в него като колеги – Зафиров като вицепремиер, а Гуцанов като министър. Направо звучи като лоша шега – вицепремиер в кабинет на ГЕРБ оглави БСП!

Освен това, дуетът Зафиров – Гуцанов движи БСП към едно и също бъдеще.

На първо място – траен съюз с ГЕРБ

с надеждата, че участието във властта ще влее нова енергия в трайно западащата БСП. Напразно – едва ли има нещо друго, което да отблъсне повече избирателите, както излъганото обещание за битка с модела „Борисов“.

Второ – бутане на България обратно в руската орбита и паралелно с това – в китайската. За позитанците това означава да запазят благоволението на Москва и малко по малко да спечелят Пекин като покровител. Тук обаче ще се конкурират с „Възраждане“. А партията на Костадин Костадинов, макар и (засега) да е извън властта, е доста по-силна и перспективна като партньор за руските и китайските интереси от БСП.

Трето – илюзията за обединение на левите сили. Видя се какво означава това – завръщането на няколко „стари муцуни“, които да напълнят Националния съвет на БСП. А също и реабилитация на експрезидента Георги Първанов, който се държа така, сякаш е почетен председател на столетницата. На конгреса той единствен сред гостите беше споменат по име. Първанов също беше навсякъде в кампаниите на кандидат-лидерите на БСП сред партийните структури (включително Зафиров и Гуцанов). А преди 11 години учреди партията АБВ, конкурентна на БСП, и я вкара в коалиция с ГЕРБ (и се завръща сега, когато „Позитано“ 20 се обвърза с Борисов).

Сериозно, това ли е прословутото „голямо ляво обединение“?

Ретроградността на БСП проличава не само в подбора на кадрите, но и във визията за бъдещето. В програмния документ „Насоки за развитие на БСП“, представен на конгреса, е записано открива смайващото твърдение, че партията трябва ясно да „дефинира посоката към демократичния социализъм на 21-ви век“. Та това е идеологията, която БСП пробутваше на българите в зората на прехода! Да, тогава страната беше пълна с хора, които твърдо си искаха социализма. Но кого може да привлече сега? И как ще се получи в коалиция с ГЕРБ?

А поставената от „Насоките“ и самия Зафиров голяма цел – БСП да стане първа политическа сила, направо буди смях. За последните 8 години партията падна от 1 милион избиратели на по-малко от 200 хиляди. Сега позитанците ни убеждават, че това стана само заради грешната идеология на Нинова, заложила на „протестърството и левия консерватизъм“. Избирателите обаче не се вълнуват толкова от идеологии, колкото от това дали им се предлага алтернатива на политическото статукво, олицетворявано от фигури като Бойко Борисов и Делян Пеевски. А каква алтернатива може да бъде БСП, след като официално влезе в коалиция с ГЕРБ?

И като се спомена Пеевски,

стигаме до потенциално критичен момент за столетницата. От доста време противниците на БСП упорито я обвързват с водача на ДПС-НН, за когото твърдят, че разполага със силно влияние върху „Позитано“ 20. На конгреса даже се чу глас за разграничаване от Пеевски. Така въпросът за това каква е ролята му в БСП увисна във въздуха. И изглежда ще остане там, тъй като позитанците нямат никакво намерение да дават отговори. А всъщност може би вече отговориха – като влязоха с лекота в правителство, за което парламентарната опозиция твърди, че Пеевски скришом управлява.

В тази обстановка за новите стопани на „Позитано“ 20 не остава друго, освен да се държат колкото може по-дълго за общото правителство с герберите. Само от него могат да черпят сила и да отложат възможно най-далеч нова плашеща среща с избирателите. Защото тогава ще трябва да се мъчат да обяснят какъв „демократичен социализъм“ са съградили в коалиция с Борисов и Пеевски.

В БСП се завръща експрезидентът Георги Първанов, който даже се включи в кампанията на Зафиров и други кандидат-лидери на партията.

Към кого се обръщат позитанците, когато лансират отново „демократичния социализъм“?