Потенциалът на България за оползотворяване на морския вятър за производство на електроенергия остава блокиран заради липсата на законодателна рамки за изграждането и присъединяването към мрежата на такива съоръжения на мерноморското ѝ крайбрежие. А такава не може да бъде приета заради дефинформацията и пропагандата, които вдигат на протести местните общности и бизнеси, както и заради липсата на парламентарно мнозинство, което да подкрепи регулациите.

В същото време регионът още през януари-февруари 2025 г. се очаква да изпита дефицит от 3 хил. МВ електроенергия, което ще повлияе цените на тока. Бюджетът в момента е на дефицит от 8 процента, който не е ясно как ще бъде преодолян и привличането на инвестиции в морски възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) може да допринесе за запълването на дупката. Отделен е приносът за местната икономика.

Това стана ясно в четвъртък по време на конференция, посветена на отключването на офшорния потенциал на българското Черноморие, организирана от Центъра за изследване на демокрацията. Центърът има редица изследвания в тази посока, които станаха основа и за разработването на специален проект за закон за офшорните ВЕИ проекти, който дори през февруари 2024 г. бе приет на първо четене от парламента, въпреки съпротивата на „Възраждане“ и ИТН. Срещу регламентите скочиха хотелиери, с аргумента, че перките в морето ще се виждат от туристите и ще има отлив, нищо че текстовете предвиждаха те да се инсталират на голямо разстояние от брега.

Бе решено да се направи информационна кампания и да се прецизира законопроектът. Първото така и не стана, а сега Делян Добрев, депутат от ГЕРБ и председател на енергийната комисия в предишното Народно събрание, коментира, че подобрените текстове са налице, но нищо повече.
Блокаж и в обществото, и в парламента

„Ние втора седмица не можем да изберем председател на Народното събрание, за да започнем работа – да се сформират комисии и да тръгне разглеждането на законопроекти. Върви се към нови избори напролет“, отбеляза Добрев. Извън това проблем е, че офшорните ВЕИ проекти не срещат достатъчно подкрепа от депутатите – особено от проруските партии, които използват темата за пропаганда, дезинформация и насаждане на страхове сред хората, а нашата партия има само 69 депутата допълни той.

„Докато няма ясно изразено мнозинство в парламента, не може да се приеме офшорното законодателство“, каза Добрев.

Той се съгласи, че отключването на морския вятърен потенциал може да привлече световни инвеститори, които да осигурят приходи в бюджета, който в момента е на минус 18 млрд. лв. Инвестициите, а не вдигането на данъци и осигуровки, както се коментира в момента, е начинът за преодоляване на недостига на приходи в държавната хазна.

„Можем да растем само с чужди инвестиции в големи инфраструктури проекти. Трябва ад изберем десет такива – офшорен вятър, магистрали и други и чрез концесии, давани в прозрачни процедури, да се привлекат инвеститори“, каза Добрев. По думите му местните общности трябва да бъдат убедени, че перките в морето няма да им пречат, а дори може да осигурят в общините им 50 процента от концесионните възнаграждения, плащани от операторите на офшорните ВЕИ, както това се случва с добива на подземни богатства.
Потенциал за огромни инвестиции, но няма предвидима среда

Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ В Центъра за изследване на демокрацията, отбеляза, че в световен мащаб инвеститори в подобни проекти са едни от най-големите пенсионни фондове, които търсят сигурни вложения, за да осигуряват слаборискови и добри печалби на вложителите си. Колежката му Ремина Алексиева обаче отбеляза, че у нас инвестиционната среда и изключително несигурна, заради постоянно сменящото се законодателство и отмятането на управляващите от приоритети. Тя даде за пример заложената законово либерализация на електроенергийния пазар у нас за домакинствата от 1 ануари 2026 г., което частично трябваше вече да е факт, но депутатите го отложиха за юли 2025 г. Сега в хода на преговорите за търсене на подкрепа от ГЕБ за съставяне на правителство стана ясно, че лидерът на партията Бойко Борисов и БСП искат да отложат отново – този път неясно за кога, свободните цени на тока.

„Това също възпрепятства инвеститорите, не само липсата на законодателство“, посочи Алекисева. Тя коментира, че специфична нормативна рамка за офшорния вятър е необходима, защото наличното законодателство за възобновяемите енергийни източници е достатъчно трудно приложимо за обикновените ВЕИ, за да се използва за морските платформи. Според нея в актуализиращия се сега национален план „Енергетика и климат“ трябва да се заложат конкретни цели за морските ВЕИ.
Докато в България протестират, в Румъния работят

За разлика от България съседна Румъния име не само законодателство за офшорната вятърна енергия, но и фиксирани цели за ВЕИ в Черно море по години. Намерението е до 2032 г. да има работещи 7 ГВ, каза Ливиу Гаврила, вицепрезидент на Румънската ветроенергийна асоциация. Страната работи за определяне на периметрите, за които да покани концесионери, както и за развитието и на преносната мрежа, която трябва присъедини тези мощности, допълни тя. Гаврила също отбеляза необходимостта от стабилна регулаторна рамка и предвидима инвестиционна среда, за да се случат подобни проекти. По думите ѝ България и Румъния имат чудесна възможност да реализират съвместни вятърни проекти в своите води на Черно море и да бъдат подкрепени за това от Европейската комисия, която насърчава подобни политики.

Председателят на Турската ВЕИ асоциация Мурат Дюрак също отбеляза, че страната му може да си сътрудничи с България и Румъния за развитието на общия офшорен потенциал на Черно море, като подобен проект може да обхване и Русия и Грузия, а „защо не един ден и Русия“. Според него разговорът за плаващите вятърни платформи в Черно море трябва да обхване не само изграждането и експлоатацията им, а и корабоплаването и най-вече използването на произведения от тях ток, което може да става чрез съвместно съоръжение на трите страни.
1 ГВ привлича 3 млрд. евро инвестиции

Той също се спря на потенциала за привличане на инвестиции като отбеляза, че изграждането на 1 ГВ морска офшорна зона нови 3 млрд. евро инвестиции и каза, че страната му работи систематично за реализацията на подобни проекти в нейната акватория. Дюрак предложи да се създаде Черноморска офшорна коалиция, която да работи за реализацията на подобни проекти в Черно море.

Страховете на местните общности могат да се преодолеят с разговори, смята Ана Милятович Русан от Инициативата „Офшорна енергия и природа, възобновяеми мрежи“. Та отбеляза, че налице е десетилетният опит от експлоатацията на вятърни перки в Северно море и той позволява да се избегнат вече допускани грешки – особено свързаните с опазването на околната среда и биоразнообразието. Днес има множество решения на предишни проблеми и разполагаме със своеобразен наръчник за минимизирането на въздействието на пособни проекти върху околнат асреда, коментира тя.

„В България има много дезинформация и пропаганда за опасността от морските ВЕИ, но е ясно, че има решения и те трябва да се представят на обществеността и да се използват за предотвратяване не екоопасности, вместо да се създават изкуствени проблеми“, коментира Владимиров.

„Ще съм малко остър, но да попитам: По-добре ли е да имаме огромна рафинерия на брега край Бургас, която е потенциален замърсител, отколкото да има офшорни вятърни паркове?", каза още той.

В крайна сметка обаче всички коментирани енергийни възможности за България си остават все така блокирани.