Македонското правителство начело с Християн Мицкоски даде сигнал, че иска да нормализира отношенията с Гърция, които бяха торпилирани след заявката на управляващите в Скопие, че няма да използват конституционното име на страната Северна Македония.

То бе прието с договора между Атина и Скопие от Преспа, за да удовлетвори гръцките резерви и да отвори пътя на македонците към ЕС. В крайна сметка обаче той остана блокиран заради отказа на най-голямата партия ВМРО-ДПМНЕ да впише българите в конституцията на страната.  

„Трябва да сме достатъчно умни. Да сме достатъчно изобретателни, за да си сътрудничим (…) Съвсем естествено е да се подкрепяме един друг“, каза вицепремиерът на Северна Македония и министър на транспорта Александър Николоски по време на втория Форум за свързаност в Югоизточна Европа в Солун.

В рамките на дискусията Николоски припомни, че преди няколко дни е започнала тръжната процедура за строителството на газопровода Солун – Северна Македония на територията на страната му. Конкурсът се очаква да приключи до края на ноември, а самият газопровод се очаква да бъде готов до две-три години, т.е. през 2026 – 2027 г.

Той каза още, цитиран от БТА, че преди две седмици е бил подписан меморандум за сътрудничество между Северна Македония и Сърбия за изграждане на газов интерконектор между двете страни.
Особено внимание Николоски обърна на железопътната връзка между Гърция и Северна Македония, като каза, че целта е трасето между Скопие и Солун да бъде изминавано с влак за час и двайсет минути при скорости от поне 200 км/ч на пътническите влакове и поне 120 км/ч на товарните.

Той каза, че изпълнението на проекта за реконструкция на съществуващата жп линия по Коридор 10 от сръбската до гръцката граница ще започне незабавно с подкрепата на ЕС.

Николоски заяви, че се търси финансиране за покриване на огромната цена на проекта и че в това отношение индикациите са много позитивни.

„През 2025 г. ще започнем планирането и намерението ни е целият процес на проектиране и строителство да завърши за пет години, т.е. до 2030 г. да имаме скоростна железница между сръбската и гръцката граница“, каза той.

Той обясни, че вече са започнали нужните дейности по участъка от Сърбия до Унгария, а в Унгария дейностите ще завършат през 2025 г.

Николоски допълни, че изграждането на участъка Ниш – Скопие – Солун ще допринесе за развитието на товарния транспорт през пристанищата на Солун, Кавала, но и Александруполис.

Той отбеляза още, че би било добре по протежение на тази линия да бъдат изградени свободни икономически зони.