Служебното правителство е една институция-проблем, която трябва да бъде изхвърлена от конституцията

Краткият опит за политическа кариера на Горица от Разлог завърши безславно, въпреки опита й геройски да брани любимеца на Делян Пеевски в МВР. Жената разпери ръце пред президента, но той я прегази. Тя изтича за помощ при шепа службогонци от полицията, които нямаше с какво да й помогнат освен с потупване по рамото. Пробяга разстоянието до прокуратурата, но после трябваше да напусне през задния вход. Така сутринта Горица бе почти премиер с ясен хоризонт пред себе си, а ден по-късно вече бе напълно изоставена.

Желанието на Пеевски да брани Калин Стоянов до дупка и отказът на Румен Радев да парафира кабинета на Горица родиха още една, типично нашенска, криза. Политиците това правят - създават проблеми, които решават, като създават нови проблеми. Днес в тази страна има 5 центъра, които генерират казуси - около Бойко Борисов, Делян Пеевски, Румен Радев, Ахмед Доган и сборния образ на демократите - и те, за съжаление, не могат да разделят на две магарета сламата, камо ли са очертаят национални цели и да се придържат последователно към тях.

Затова през последните дни пак се занимаваме със „служебно правителство“ - една институция-проблем, която отдавна трябваше да бъде изхвърлена от конституцията, вместо

цяла България периодично да се кахъри какво да прави с това недомислено образoвание.

И да, отново типично по нашенски, политиците се хвърлиха да решават кризата, като я задълбочат.

Първо, напълно ненужно бе поставено под съмнение решението на Радев да не подписва указ за назначаването на кабинета „Горица“. Дали президентът е задължен да играе ролята на нотариус и да парафира документи, без да размишлява на глас, или има право да наложи вето на структурата и състава му - това е конституционен въпрос, който не е по силите на зяпачите, включително и тези, които играят ролята на политици. Който иска - да се жалва пред КС. Ясно е, че конституционният текст не е много прецизен, но пак КС може да го тълкува - не партийци. Когато някой от петимата изброени по-горе говори за конституция - вони на посредственост.

Второто абсолютно ненужно движение бе опитът на политиците да върнат на масата въпроса „Чий е Калин Стоянов“. Като бял ден е ясно чий е - на този, който го брани във всяка една ситуация - това е Пеевски. Вече е ясно и как ще продължи кариерата на Калин Стоянов - като водач на листата на партията на Пеевски, която и да е тя. Може да се върне и като шеф на РУ-Приморско. Бойко Борисов мъдро оттегли подкрепата си, иначе и той трябваше да затъне в обяснения защо постът на министър на вътрешните работи е толкова важен преди избори. На всички ни е ясно защо е важен този пост за вота, но явно не е добре това да става обект на национален дебат.

Третото абсолютно ненужно упражнение беше предложението на ПП-ДБ - да се събере голяма седянка, на която тези, които

години не са измислили нищо умно,

ей сега да предложат нови хора за вакантните постове в Сметната палата и институцията на омбудсмана, за да може пък след това евентуално оттам да се роди читав премиер. На този акъл освен ПП-ДБ, беше и Тошко Йорданов - странно или не: „Ако парламентът се мобилизира и има мнозинство, до средата на септември можем да изберем двама нови заместници на Сметната палата, омбудсман, зам.-омбудсман и един подуправител на БНБ“. Да се направят едни честни, прозрачни конкурси, всичко да мине под светлината на прожекторите... В този хор се опита да запее и Румен Радев, който призова Народното събрание „да изпълни своите задължения по попълването на вакантните места“, които могат да допълнят списъка с потенциални премиери - за да може да изпълни задълженията си по чл. 99 от Конституцията по съставяне на служебно правителство.

Красиво, но невъзможно - затова глупаво и ненужно. Ако ставаше така - с „дайте да дадем“, щяхме да сме построили всички магистрали и космодрум за летящата чиния на Доган. Но не става. Преговори сега биха били жива загуба на време, а времето е нужно заради няколко неща - да не прецакат окончателно прозореца за еврото, да не прецакат окончателно Шенген, да не пропуснат всички шансове за европарите по плана за възстановяване и, разбира се, да не избягат и последните отвратени гласоподаватели, които

все по-трудно преглъщат политическата простотия

Ясно бе, че от десетте позиции за министър-председател, две са вакантни, две – с изтекъл мандат, и при четиримата представители на Българската народна банка има усложнения, свързани и с европейското законодателство. Но това е ясно от доста време, през което никой не си мръдна пръста, така че тази фалшива загриженост днес е съвсем ненужна. Това, че в ефир се спрягат имена - примерно на Константин Пенчев, на Антон Станков, не прави мобилизацията по-лесна, нито процесът - по-предвидим. Шансът в тази ситуация да се изберат читави хора начело на едни от най-важните институции в България е под нулата.

Вместо разтакаване, кризата можеше да се реши за час - плътно следвайки конституционната процедура, Радев трябваше да направи това, което Борисов предложи - да се преназначи кабинета „Главчев“, без Калин Стоянов да е в него. Беше ясно, че Радев трябва с един указ да назначи служебно правителство и насрочи нови избори, а Главчев отново даде съгласието си да е премиер. Толкоз. Вариант с подуправителя на БНБ Петър Чобанов не трябваше да се обмисля дори, ако някой иска сериозно да ореже всички проксита на ДПС в този смутен за партията момент.

Така и стана - Радев се спря отново на Главчев и драмата свършва. Правилно решение след няколкодневно лутане в задънени сокаци.

Много се надявам тук ПП да не продължава да извършва четвърто абсолютно ненужно движение - да поставя под съмнение дали Главчев може отново да е премиер, тъй като бил и министър и т.н. Клатене на въздуха.

Пределно ясно е, че Главчев е човек на ГЕРБ. Ясно е като бял ден, че ако не е Калин Стоянов, на сцената ще излезе друг верен на някой кадър. Който,

ако не е верен 100% на Пеевски, ще е верен поне 90% на Борисов,

примерно.

Този „разбор“, който вълнува политическите централи, обаче не решава кризи.

Този поглед върху ситуацията е само масло в огъня, на който се греят политиците. Генератор за следващите им кризи.

Единственият истински вариант за размърдване на ситуацията - това е промяна на изходните числа, т.е. на резултатите от изборите. Вече няколко години вместо да се постараят да спечелят сърцата и бюлетините на избирателите, тези хора отблъскват с десетки скандали тип „Калин Стоянов“. И докато не се появи ясно мнозинство, политиците са обречени да правят компромиси.