Служебното правителство на България пак ще е „нечие“. Изборът на Горица Грънчарова-Кожарева показва, че няма случайни хора в ръководствата на българските институции. Кой ще е първият му тест.

Конструирането на 11-ия служебен кабинет на България от поредния служебен премиер ще се различава от предишните единствено по своята отдалеченост от едни политически кръгове, и приближеност до други. Въпросът е кои. Със сигурност не и свързаните с все-още-служебния-премиер Димитър Главчев, който стана неприемлив. Близък до ГЕРБ - на партията дължи кариерата си на политик и председател на Сметната палата, Главчев прикова вниманието и с честите смени на областни управители и техни заместници от ДПС, обявили подкрепа за Ахмед Доган и „автентичното ДПС“ - а значи въстанали срещу съпредседателя Делян Пеевски.  

Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания политик от ДПС зачести с атаките към президента Румен Радев, заплашвайки да разкрие корупционни схеми, свързани с негов съветник и дори публикува „списък на касиерите на мистър Кеш в енергетиката“. Поради тази или друга причина, но Радев избра да не чуе съгласието за служебен премиер, заявено публично от подуправителя на БНБ Петър Чобанов, от квотата на ДПС (и с подкрепата на ГЕРБ и ПП-ДБ).

Свободният избор на президента

Държавният глава се спря на един от заместниците на Главчев в Сметната палата - Горица Грънчарова-Кожарева, чието съгласие се чу най-тихо и дойде след заявката на Чобанов. В „домовата книга“, както станаха известни десетте лица, изредени в Конституцията, измежду които президентът може да избира служебен премиер, заместник-председателите на Сметната палата са последните в поредицата.  

Но Конституцията не посочва как да постъпи президентът, ако неколцина от десетката дадат съгласие, нито дали е задължен да пита по реда, в който са изброени - макар че започна с първия, какъвто е председателят на парламента (Рая Назарян). Така че Румен Радев има избор - да прояви свободната си воля, и той избра Грънчарова-Кожарева, която през април отказа, но само 4 месеца по-късно декларира готовност да поеме поста.  

Кариерата ѝ в Сметната палата започва още през 2011 г., а четири години по-късно обединенитe в „Патриотичен фронт“ ВМРО и НФСБ, подкрепящи второто правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов, я издигат за председател на институцията. Подкрепата не достига, но тя влиза в управлението, предложена за заместник заедно с Тошко Тодоров от тогавашния шеф на Сметната палата Цветан Цветков. По БНР политологът Огнян Минчев коментира, че „Грънчарова очевидно е избор, който отразява настоящото съотношение на силите между основни олигархични фактори в България“. Покрай номинацията ѝ се припомня фактът, че тя е съпруга на бившия прокурор и бивш член на Висшия съдебен съвет Михаил Кожарев, чиято подкрепа за бившия главен прокурор Иван Гешев беше публична.  

Няма случайни хора в ръководствата на българските институции, те обикновено са функция на партия или избор на кръгове, с които е свързана политическата сила.  

Кой ще е вътрешен министър

Има ли значение кой ще е министър на вътрешните работи, след като ще управлява - временно - система, която не е реформирана, където „чадърите“ над престъпници се разкриват, когато ги убият - или пък те убият, където куп чиновници вършат работа, която може да се осъществява онлайн, а огромният бюджет отива за заплати на раздут щат.  

По време на избори обаче ролята на МВР е съществена, тъй като от неговата работа зависи гарантирането на честността и прозрачността на вота, което е и основната задача на служебното правителство. МВР трябва да предотвратява изборни манипулации и нарушения, да предприема – или да не предприема, действия срещу купуване на гласове или контролиран вот. В зависимост от това кой управлява министерството, МВР може да „профилактира“ едни купувачи на гласове и да не закача други, да разследва едни сигнали за изборни нарушения - като купуване на гласове, заплахи към гласоподаватели, фалшификации, и да игнорира други.

МВР не може - или не иска - да отговори как осъденият за наркотрафик и пране на пари Евелин Банев-Брендо е влязъл в България, нито как го е направил единият от „братя Галеви“, починал в родината си. Но МВР може да повлияе на изборния процес и неслучайно всеки нов министър сменя шефовете на дирекциите в провинцията. Вероятно ще го направи и този, когото ще избере Горица Грънчарова. След разговор с нея настоящият - Калин Стоянов, намекна, че може и да не е повече начело на МВР.  

Синдикати в МВР побързаха да подкрепят оставането му на поста, а днес в София полицаи ще протестират заради „безпрецедентен опит за употреба на Министерството на вътрешните работи“ - пореден опит да бъде оказан натиск за запазването му.

„Първият тест"

„Първия тест за Горица Грънчарова е кой ще бъде нейното предложение за МВР министър“, гласи пост на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в социалните мрежи. „Ако е Калин Стоянов, Атанас Илков или Стоян Темелакиев, ще означава само едно: Делян Пеевски назначава министрите и в нейния кабинет“. Все някой ще го направи…

Според информация на bTV и „24 часа“ шансове да запазят местата си и в следващия служебен кабинет имат министърът на финансите Людмила Петкова, на образованието - Галин Цоков, и на културата - Найден Тодоров, който заемаше този пост и в служебни кабинети на президента. За МВнР се спряга името на Иван Кондов, който беше министър на външните работи във втория служебен кабинет на Гълъб Донев от 3 май до 6 юни 2023 година.

До крайния срок 19 август всички имена ще са ясни, за да се премери чие е бъдещото служебно правителство. Независимо от промените в Конституцията, то пак ще е „нечие“ - всеки от „домовата книга“ е задължен на политическата сила, издигнала го на висока позиция.