Snow Patrol пуснаха новия си сингъл „All“ – третата песен от предстоящия нов албум на бандата, The Forest Is The Path, който се очаква на 13 септември и маркира дългоочакваното им завръщане след Wildness (2018) и шестгодишна пауза.

„All“ беше написана от мен и Фрейзър Смит в края на ноември 2022 – почти година, преди да го поканим да продуцира албума. Първият опит за запис на албума не се получи и го помолихме да поеме функцията на продуцент през декември 2023, а той се оказа мачта-човек да работиш с него. Още в първия ден, когато влязох в студиото, за да пишем заедно песента, той вече беше подкарал музиката. Стана много плавно – в един момент се поздравявате и си казвате „Я виж какво имам тук“ и в следващия момент – БУМ! – вече се бяхме понесли“, казва Гари Лайтбоди. „Обичам, когато това се случва. Не съм фен на празните любезни приказки. Обичам съдържателните приказки. И помня, че всичко стана много бързо. Написах мелодията и част от текста, докато Фрейзър строеше парчето и за няколко часа вече имахме прекрасна първа версия на песента. После Джони и Нейтън вкараха някои изключителни китари, клавишни и пиано, да не споменавам невероятните беквокали и всико останало, с което вдигнаха нивото на песента неимоверно. Още един пример, че когато се съберем заедно в студиото, се случва нещо наистина специално.“

2-те парчета в The Forest Is The Path са продуцирани от Фрейзър Т Смит (Adele/Dave/Stormzy) и членовете на бандата – Нейтън Конъли, Гари Лайтбоди и Джони Макдейд. Досега Snow Patrol са пуснали още два сингъла от албума – „The Beginning“ и „This Is The Sound Of Your Voice.“

Ключова идея в концепцията на албума, казва Гари, е идеята за любовта от дистанцията на времето. „Не съм имал връзка от много дълго време, може би 10 години и повече, така че любов от разстояние за мен означаваше начинът, по който връзката усяда в спомените ти от дистанцията на 10 години, например. Това не беше начин, по който дотогава бях мислил, когато пишех за любовта. Когато си влюбен, сякаш си в лобито на Емпайър Стейт Билдинг. Когато скъсаш с този човек, вече си на улицата – все още виждаш сградата, но вече нямаш достъп до нея. А 10 години по-късно, стоиш в Бруклин и гледаш как се очертават сградите на фона на небето над Манхатън.“