Свалянето на председателя на Народното събрание Росен Желязков е изненадващо и безсмислено действие, от което задължително ще има политически последствия. Какво може да се очаква? Коментар от Веселин Стойнев:

Свалянето на председател на Народното събрание винаги е политически акт, както и да бъде мотивиран той формално. И независимо дали преследва стратегически политически цели или е просто изблик на реваншистка демонстрация на мускули, от него задължително има политически последствия. Особено на старта на предизборна кампания.

Изненадващо и безсмислено действие

Освобождаването на Росен Желязков на първи план е изненадващо и безсмислено действие - каквото бе и свалянето на Никола Минчев от същия пост преди две години.

Първо, защото се случва ден преди парламентът да спре работа заради великденската ваканция и предизборната кампания - тоест, този акт няма никакъв практически смисъл. Второ, защото мотивите на вносителите от „Продължаваме Промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) са за „цялостното творчество“ на Желязков като председател - от това, че не е допуснал оттеглената оставка на шефа на Здравната каса и опит за възпрепятстване на едноминутно мълчание за арменския геноцид, до нарушения на правилника на парламента, датиращи още от началото на миналата есен. Когато има претенции за толкова нарушения, логично е искането за оставка да бъде отправено доста по-рано, а не на финала на 49-ия парламент. Трето, самата личност на Росен Желязков не буди раздразнение, а напротив - буди уважение дори у тези, които искат оставката му (по думите на Атанас Атанасов), което само по-себе си олекотява формалните мотиви. Четвърто, реалният политически мотив - че Желязков не си е подал сам оставката, както направи Николай Денков заради ротацията, бе само загатнат от трибуната (от Асен Василев), без да е ясно дали разпадналата се „сглобка“ е можело да бъде възстановена с ротация на парламентарния председател и правени ли са изобщо стъпки за това.

Негативите за ПП-ДБ

От свалянето на председателя на парламента ще има политически последствия в средносрочен план (по предупреждението на Тома Биков). Първото е, че ПП-ДБ ще влязат в обяснителен режим защо са заедно с „Възраждане“, БСП и ИТН (Бойко Борисов им честити „новата коалиция“ и пророкува, че ни чакат още 5-6 служебни правителства).

Има ли политически смисъл свалянето на Росен Желязков?Снимка: BGNES

Вторият негатив за ПП-ДБ е, че пропускат да центрират атаките си срещу служебния кабинет, за който вече няма съмнения, че е на ГЕРБ - при дебата в залата те започнаха да си оспорват с „Възраждане“ и БСП коя формация е истинската опозиция на ГЕРБ.

Третият негатив е, че така отслабва и тезата за зависимостта на ГЕРБ от ДПС - самият Борисов със задоволство заяви, че това много го улеснява и повече няма да има въпроси за ДПС.

ГЕРБ и ДПС в изолация?

Политическият смисъл в хода на ПП-ДБ може да се търси в две посоки. Първата - в демонстрацията на сила след провала на съвместното управление с ГЕРБ заради зависимостта на Борисов от Пеевски (според собствения им разказ) и налагането на „марионетното служебно правителство“ (пак по техните думи), което започна поголовни кадрови промени на всички управленски нива. Със свалянето на председателя на парламента ПП-ДБ от една страна казват на избирателите си, че не са повалени на земята, а от друга демонстрират на политическата сцена, че още са ключов фактор.

Вторият евентуален политически хоризонт е поставяне на ГЕРБ и ДПС в изолация, така че да не могат да разчитат да вземат за коалиционен партньор в следващото НС някоя от другите партии в сегашния парламент.

Трета възможна цел е в лицето на Росен Желязков да бъде предварително „отстрелян“ един потенциален кандидат не само за председател на 50-ия парламент, но и за премиер при евентуална нова „сглобка“ с ПП-ДБ.

Конфронтацията с ГЕРБ

Независимо доколко тактически (помпане на мускули) и доколко стратегически (изолация на ГЕРБ и ДПС) са били целите с хода „Росен Желязков“, той едва ли ще има тектонични последствия като аналогичния отсрещен ход преди две години. Свалянето на Никола Минчев от председателския пост повлече след себе си и свалянето на кабинета „Кирил Петков“. В случая такъв залог няма - редовното правителство е паднало преди Желязков и предстои кампания, при която може единствено да се изостря сблъсъкът между довчерашните некоалиционни партньори.

Желана или не съвсем (от всички части в ПП-ДБ), конфронтацията с ГЕРБ изглежда ще се ожесточи, включително с ответните „наказателни акции“ от Борисов-Пеевски. Въпросът е дали ПП-ДБ сменят парадигмата от „искаме да освободим Борисов от зависимостта му от Пеевски, за да продължим с нова сглобка“ с „искаме да вържем още по-здраво Борисов за Пеевски, понеже така или иначе не можем да ги развържем“. И какво ще последва от това - дали избирателят най-накрая няма да реши по-категорично да наклони везните в едната или в другата посока (към ПП-ДБ или към ГЕРБ) или политическият пат ще се бетонира и след юнските ще има още едни избори в края на годината. При всички положения в обозримо бъдеще шансовете за политическа стабилизация на България не изглеждат големи.