(По повод 90 години от рождението му)

                                                                                                                           Човек се радва когато, сред                                                                                                                                                         

                                                                                                                            камъните намери бисери

                                                                                                                            и съжалява, когато  сред

                                                                                                                            бисерите открие камъни.

             Малин Кацаров е роден на 18 март 1934 г. в Дупнишкото  село Овчарци. Израстнал в семейство с две по големи сестри Дафина и Радка. Майка му Йордана била много приказлива и с невероятно чувство за хумор, а баща му Стоил тягостно мълчалив. Наследил и от двамата по нещо, и затова  както сам се определя е ,,леко противоречива личност”.

                     Основното си образование завършва в родното си село. През 1952 г. завършва с отличие Дупнишката мъжка гимназия. Родителите му искали да учи за лесничей, защото тая професия била доходна, а те бедни. Само, че той от дете (още като воловарче в Рила) събирал  малките кубчета  пирит, като мислел, че е злато. Приет е за лесничей, но се отказва. Озовава се в Перник и се записва в минния техникум – отдел геология. През 1955 г. завършва Пернишкия техникум с отличие.

        Започва своя трудов по разпределение в министерство на електрификацията – Дирекция ,,Хидроенергопроект” в гр. София, където пет години работи, като геолог. През това време е участвал в геоложките проучвания на различни хидрогеоложки обекти, някои от които са езерото ,,Панчерево”, канала Панчерево – Павлово, яз. ,,Ардино”, яз. ,,Кърджали”, яз. ,,Бориславци” до Маджарово и  редица други. След това една година работи като инженер ,,В и К” в ОНС – Кърджали. През 1961 г. постъпва, като началник ОТК в ,,Бентонит”,  преди НПК ,,Родопи” – Кърджали, където работи тридесет и три години до своето пенсиониране. Почетен  изобретател и рационализатор.

                С определено неудобство, както сам споделя в биографичния си материал съхраняван в ОДА – Кърджали е притежател на минераложка колекция от хиляди минерали, събирани  цял живот. В личната колекция на Бил Клинтън има орел от ахат, не пипнат от човешка ръка. Колекцията му е заснемана и  излъчвана от българска и американска телевизия. Както сам казва ,,това мое хоби е моя живот”, ,,то е тиха лудост, озарена от здрав разум”. Любим  камък му е аметиста, защото олицетворява трезвеността,  която много ни липсва. Намира красота и в корените, който вади от земята. ,,Корените танцуват, прегръщат се по добре от хората, приличат на летящи птици”.

             Носител на 3 национални награди по хумор. Влюбен е в литературата, но е спечелил и  редица математически олимпиади, градски шампион е по шах. Написал и отпечатал около 200 материала в местния и централния печат  –  хумор, сатира,  разкази, пътеписи, афоризми. Автор на 2 сцени играни  в Сатиричния театър  –  София и  на книгите - ,,Напред, Земята е кръгла” , ,,Обич?!О,бич!”, ,,Неокастрени мисли” в 2 части, ,,Болка в рими”, ,,Луди млади години”.

          Живее с надеждата, че дъщери му, някой ден ще кажат ,,Тоя човек носеше в себе си всички човешки грешки и  нещо много човешко”.

              Умира на 23 октомври 2015 г.

Изготвил:

Антоанета Спасова

младши експерт, ОДА - Кърджали