Смъртоносно цвете убива комарите, които го опрашват, но в замяна помага на потомството на насекомите, което показва, че взаимоотношенията между растенията и опрашителите може да са по-сложни, отколкото се мислеше досега

Цветовете на ариземата - известни с това, че хващат и убиват своите опрашители - могат да служат и като развъдник за яйцата на насекомите, което разкрива по-нюансирани и взаимноизгодни отношения, които поставят под въпрос съществуващите предположения.

Тези растения от рода Arisaema с форма на кана, привличат основните си опрашители - гъбични комари, имитирайки външния вид и аромата на плесенясали гъби. Но след като насекомото се потопи в чашката на цветето в търсене на това ароматно лакомство, то не може да изпълзи навън, тъй като издължената вътрешност на качулката на цветето е покрита с твърде много восък. Комарът се блъска и се бори вътре в пъстрата червеникаво-зелена чашка, разнася прашец наоколо и старателно опрашва растението, но накрая се уморява до смърт.

Поне така са мислели ботаниците открай време.

Но когато Кенджи Суетсугу (Kenji Suetsugu) и екипът му от Университета в Кобе, Япония, инкубират 62 цвята на азиатския вид Arisaema thunbergii (наречена така на името на
шведскоя ботаник Карл Петер Тунберг), те забелязват нещо странно. Безпомощно уловените комари снасяли яйцата си в цветните корони. Когато цветята започвали да умират, тези ларви се хранели с изсъхващата им и разлагаща се плът, а след няколко седмици се появявали като възрастни.

Фактът, че капаните могат да изпълняват двойна функция - като място за опрашване и като развъдник за следващото поколение опрашители - е „наистина изненадващ“, отбелязва Суетсугу.

Освен това някои възрастни комари успяват да избягат от цветните капани, преди да е станало твърде късно, което означава, че измамата не е „абсолютно смъртоносна“, посочва Суетсугу. Това предполага, че растенията постигат баланс между осигуряването на опрашването им и пълното унищожаване на популацията на опрашващите комари.

Тези открития показват, че "взаимодействат без да си вредят едни на други или антагонистични“, коментира Суетсугу.

Растението Arisaema thunbergii е смъртоносен капан за гъбичните комари, които го опрашват. Кредит: Wikimedia Commons

Връзката може да представлява етап от еволюционния процес на растението, което преминава от чисто заблуждаване на опрашителите си към развиване на взаимноизгодни отношения с тях. Важното е, че това може да подскаже, че и други взаимоотношения между растенията и опрашителите по света имат нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Всъщност тези открития оспорват някои предварителни екологични идеи, добавя Джеф Олъртън (Jeff Ollerton) от Университета в Нортхемптън, Великобритания. В този конкретен случай само някои от насекомите изглежда извличат ползи, така че ситуацията е смесена. Той казва, че за да се научи повече, трябва да се изследват подробно повече видове Arisaema (родът включва над 190 вида).

„Колкото по-дълбоко разглеждаме взаимодействията между растенията и опрашителите, толкова повече изненади виждаме в способността на растенията да манипулират поведението на опрашителите или как опрашителите могат да развиват стратегии за получаване на ресурси“, коментира Олъртън.

Справка: Back from the dead: A fungus gnat pollinator turns Arisaema lethal trap into nursery; Kenji Suetsugu, Hiroki Nishigaki, Satoshi Kakishima, Masahiro Sueyoshi, Shinji Sugiura
Plants, People, Planet; First published: 19 February 2024 https://doi.org/10.1002/ppp3.10494

Източник: Deadly plant kills its pollinators but nurses their young, Sofia Quaglia, New Scientist