Битовата престъпност най-често бива с висока разкриваемост и наказуемост, но това пак не спира никого

„Един наистина нечовешки акт…  Нанесъл е десетки удари на майка си с нож – счупил е единия и е продължил с втори нож, плюс - с каквото е останало от първия.

Ние, като хора с немалък опит, сме се сблъсквали с много жестоки убийства, но това е едно от тези, които може да наречем венец на жестокостта. А най-отвратителното е, че извършителят не проявява никакво съжаление и никакво разкаяние за случилото се.“

Георги Чинев - окръжен прокурор на Бургас, син на полицейски шеф и съдийка, изглежда истински потресен. И едва ли говори глупости, като казва, че самите те рядко са виждали такова зверство.

Случаят накратко: в Бургас уважавана градска учителка е убита – или по-точно накълцана и изкорубена от 24-годишния й син.

София. Две жени убиват брутално мъж: спорът е най-нормална семейна драма - за бебето. Защо пък да не го убиеш по такава „сериозна“ подбуда?!  Тъщата души Пейо Пеев, докато дъщеря й гледа. Двете жени запалват трупа на „Алеко“, за да покрият следите – явно доста филми са гледали. В следващия епизод това никак не им помага – и двете са пред съд, който оставя едната в ареста, а другата с гривна вкъщи (по милост, заради въпросното бебе). Т.е. – признава се, че е твърде вероятно те да са извършили деянието.

Пловдив. Спор за паркиране пред гараж. Двама здравеняци нападат военен, той открива хаотична стрелба. По чудо няма загинали…

Брезник. Бременна загубва бебето си, а няколко души са пребити, след като 50-годишен „кукер“ от фестивала Сурва изгубва контрол. Били го обиждали и агресирали, а спорът бил за чанове.

Сливенско. Мъж скача по гърдите на 8-годишно дете - ядосало го, защото го замеряло с камъни.

Мьорфелд-Валдорф в Германия. Българин нахлува в супермаркета, в който работи жената, с която е скъсал току-що по нейно желание... Разстрелва я като куче пред клиентите, след което застрелва себе си.

И още, и още... Всички изредени случаи, както може би си спомняте, обхващат съвсем кратък период от време - съвсем близкото минало.

Зверствата са всекидневни, но може би единственото по-ужасно е, че са по ужасно дребни поводи. Поводи може би за семеен или междусъседски скандал, за развод, дори за побой, но не и за фаталните – и летални, резултати, които ние напоследък успешно постигаме.

Три извода се налагат и като че ли нито един от тях не е обнадеждаващ:
Нула мисъл, плюс нула праг на търпимост – гарантиран „взрив"

В чисто практически план – може и ужасно да се обиждаме на PISA, която рути „българщината“ с твърдения, че младите не умеят да си купят билет от автомат, но съвременният човек в тази страна често не може да произведе елементарни логически взаимовръзки. И да структурира в главата си причина-следствие. „Ако направя това и това, то ще доведе до този и този резултат…“

Вторият компонент, за да се получи истински взривна смес, е че порасналото вече поколение „всичко-за-мен“ има нулев праг на търпимост. Никакъв дразнител, който нарушава комфорта ти, не заслужава да живее. Нещо повече – трябва на мига да бъде смазан, занулен и изтрит от лицето на вселената.

Ще припомня един ужасяващ факт – Викторио, който уби жената и бебето си в София през 2018 г., бе превъртял и пристъпил към действие, след като тя му казала, че скъсват и му събрала в един плик чифт обувки и устройствата за телевизията и интернета… Т.е. – това е било достатъно да го докара до такъв бяс.

Казано просто - ние повсеместно нямаме вътрешни възпиращи механизми. Нито моралът, нито умът ни сработват, за да ни алармират, че така не трябва. Отглеждаме и отгледахме „домашни божества“, които като краен резултат не умеят да реагират срещу събития или думи, които им нарушават кефа… И просто избухват.

Нула нравствени спирачки

В сферата на по-отвлечените причини е загубата на морални и нравствени ориентири онтологично, като цяло. Моралът и ценностите - за разлика от други неща, са материя, която ако я няма около нас, трудно можем отнякъде да я откраднем. И никак не помага, ако си израснал в семейство с агресия. А след трудните години на т.нар. „преход“ - такива семейства бол.

В тази сфера просто зейна вакуум. Сега просто се качете в метрото и вижте младите 20-годишни татуирани момченца от крайните квартали, които се придвижват на глутница към някой мач... И ми кажете какво си мислите - ама не политкоректно, а честно, без заобикалки.

Държавата има възпиращи механизми, но те не... възпират никого

За всички, които не се интересуват от горните две подточки, съвременната държава - пък и по-древната - е измислила стопиращ механизъм. Нарича се наказателна или пенитенциарна система.

Изключително далеч съм от мисълта, че в Германия или в Англия хората са ангели поднебесни. Просто за тези, които не отговарят на изискванията или застрашават безопасното функциониране на социума, са измислени спиращите механизми.

И тук идва и вината на българските медии. Увлечени в новини за „големите играчи“, прожектираме на по-малко умните следното послание: щом на този и този му се е разминало отново и отново, и на „викториовците“ може би ще им се размине.

Тцъ - брутална грешка.

Всъщност е точно обратното: съдилищата у нас издават колосален процент осъдителни присъди (традиционно над 95% от внесените обвинителни актове), затворите се пръскат по шевовете и дори при главоломно намаляващо население и въпреки трайния „експорт“ на кримиконтингент в Запад, се налага да строим нов затвор край Самораново. И строим. Между впрочем – профилът на затворниците е променен и вече голям процент са млади българчета – точно „тарикатите“, които са били убедени, че точно на тях ще им се размине.

Това, че държавата глупашки закри на практика науката „Криминологоия“ в продължение на години - и никой не изследва процесите, също никак не помага на ситуацията. Ама каква ти далавера от криминология?!

За справка ще кажа, че през миналата година в София има 1 (едно) неразкрито убийство – това на Алексей Петров. Иначе разкриваемостта би била 100% - междувпрочем традиционно това са параметрите всяка година от десетилетия. Битовата престъпност най-често бива с висока разкриваемост и наказуемост.

Казано наобратно – освен ако не сте убиецът на Алексей Петров, има огромен шанс да влезете в затвора, ефективно и задълго.

А ние като медии не сме обяснили точно това на всички надяващи се, че… като запалят трупа, няма да ги хванат (и тук очевидно приличното образование не е отговор, защото обвиняемата е дипломат).

Доста по-сложен изглеждаше случаят със сина на Стоян Александров, който бе подготвил трупа дори да го прекара през комина на крематориума, но факт е, че и той върви към разкриване. След години най-трудното за разкриване убийство - това на намушканото момче в Борисовата градина, също доведе до осъдителна присъда.

Да, има едни хора, на които им се разминава. Но те са наистина шепа – и често ги гледаме по телевизията в други качества, не на обвиняеми. Дали някога ще дойде и техният ред - Божа работа.

Но ако не сте един от тях – по-добре помислете, преди да дадете изблик на гнева си.