За здраве и берекет коледари наричат в домовете на местните хора в хасковското село Узунджово днес, както повелява традицията. Коледарската дружина, която се събра от групите от двете местни читалища -"Цвят" и "Пенко Пенков", поведе в автентична носия лично кметът на селото Димитър Ничев.

Накичени с елхови клонки и чемшир по гегите и с нанизани пуканки на калпаците коледарите влизат от къщата и пеят на домакините, които пък им дават дарове. Рано сутринта те минаха и през църквата „Успение на Света Богородица“, която е един от най-красивите храмове в региона и най-голямата селска църква в България.

В народния календар Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници.

Хлябовете, предназначени за коледарите, са кръгли с дупка в средата, наречени "коледен колак", "вит , превит кравай", момински, защото се приготвят от момите за техните избраници коледари.

Има и много поверия, свързани с Коледа. Старите българи вярвали, че ако на Коледа има виелица, пролетта ще дойде по-рано. Ако на празника има слана на клоните на дърветата, ще има богата реколта от жито през следващата година.

Когато коледният ден е топъл, то поверието гласи, че пролетта ще е  студена. А ако вали сняг, годината ще е с много богата реколта.

Коледните празници са три дни, като краят на календарната година бележи празникът Стефановден - 27 декември, който обредно също е свързан с осигуряването на богата реколта.