Разпределението на брутния вътрешен продукт  между областите продължава да е крайно неравномерно и в първата година на възстановяване на националната икономика след пандемията от ковид-19, анализират икономистите от ИПИ.

Столицата запазва своето водещо място с 59 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, като генерира 43% от цялата национална икономика. Втората икономика е тази на Пловдив, която вече надхвърля 10 млрд. лв. БВП, или 7,4% от този на цялата страна. Хасковска област е заедно с Пловдив, Смолян, Пазарджик и област Кърджали в Южен централен район на планиране.

Област Хасково е на трето място в района по размер на икономическа тежест с 2,2 млрд. лв. БВП.

Като директно сравнение на локалните икономики обаче област Хасково е на дъното с 9,8 хил. лв. БВП на човек от населениетоq при средна стойност за страната 20,2 хил. лв. на човек. През 2020 г. този показател беше 9,1 хил. лв. на глава от населението. Вижда се, че за една година има покачване, което обаче е недостатъчно, за оттласкване на областта от последното място като най-бедния регион в страната. БВП в региона на Хасково нараства с едва 8% при 17% в страната.

Силистра с 10 хил. лв. БВП на човек и Сливен с 10,5 хил. лв. на човек са регионите, които заедно с Хасковски оформят опашката на класацията за най-ниска степен на икономическо развитие в страната. На другия полюс са София-столица, която е единствената област, чийто относителен БВП е по-висок от средната за страната стойност. Той е 45 хил. лева. С близки до средния БВП се нареждат Стара Загора-20,2 хил. лв. на човек, София-19,3 хил. лв. на човек и Варна-17,9 хил. лв. на човек.

Като измерител на стойността на стоките и услугите, произведени на една територия за една година, брутната добавена стойност на глава от населението е по-висока в регионите, където има по-добре развита индустрия, става ясно от изследването на ИПИ. Област Хасково за съжаление разчита основно на отрасъла на услугите и отново е на дъното на сравнителната статистика, която за страната в максимален и минимален размер варира от почти 41 хил. лв. БДС на човек от населението в столицата до малко над 9 хил. лв. в област Хасково.

Към 2021 г. преките чуждестранни инвестиции с натрупване отбелязват ръст спрямо предишната година в почти всички области, но остават съсредоточени най-вече във водещите регионални икономики. Претеглени спрямо населението, най-много ПЧИ има в столицата -11,2 хил. евро.

За разлика от общата картина в страната анализът показва за Хасковска област спад и то за втора поредна година на преките чуждестранни инвестиции- 614 евро на човек, при 4,1 хил. евро средно на човек за страната. Единственото положително е, че при този сравнителен показател област Хасково не е на дъното на таблицата, а е на 22 място сред 28-те области в страната. На последно е Велико Търново с 325 евро на човек.

Средната годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение през 2022 г. в област Хасково е 12,9 хил. лв., при 18,7 хил. лв. в страната. Средната месечна пенсия е 521 лв. , като за сравнение средната стойност за страната е 537 лева.

Предизвикателства пред местния пазар на труда остават образователната структура на работната сила и застаряването на населението. Делът на висшистите сред населението на 25–64 години през 2022 г. е 18,6%, като средно за страната този процент е 29,8.

Делът на трудоспособното население в областта намалява и продължава да е сравнително нисък – 56,3%, при 58,5% в страната.

Равнищата на местните данъци в общините на територията на областта, разглеждани в тази категория, са близки, но под средните за страната и през 2023 година. Изследването на ИПИ показва, че в икономически по-слабите региони, местните данъчни ставки са по-ниски в сравнение с тези от по-развитите. 

В дадения региона обаче има икономически и социално по-развити общини и това не зависи непременно от мащаба им, предстои ИПИ да публикува  изследване, което ще проследи развитието на общините в рамките на областите с анализ за техните перспективи до 2027 година.

Красимира Славова