Партийните централи в Кърджали обедняха. Няма ги вече тениските с ликове на лидерите,бейзболните шапки,запалки,химикалки,та дори пакетчета с турско кафе. Оредяха и плакатите, нацвъкани безразборно на обществени места. Плакатните войни са на път да останат в миналото.Липсват и сблъсъците между бригадите активисти ,разлепящи постерите на кандидатите за кметове и общински съветници. Липсва ни и Николай Бареков с неговите предизборни студия от центъра на Кърджали.

  Все повече агитацията за вота се извършва в социалните мрежи. Печатните издания са минало. Публикациите в електронните сайтове оредяват.

 Сега всеки кандидат за кмет или съветник поддържа страница в социалните мрежи. Облъчва с послания избирателите при това напълно безплатно. Наблюденията показват,че този ход се ползва с успех. Кърджалийци искат да имат възможност да коментират политическите послания, да изказват личното си мнение. Негативните реакции преобладават.Съгражданите ни са отегчени от общи приказки. Искат конкретни ангажименти и дела.

 А иначе обещанията на политиците звучат до болка познато. Както и клетвите им,че мислят за кърджалийци.

Георги Кулов